Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6020/2015 г.

Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6020/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1308 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 1148/2015 г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 6183 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 16145/2011 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от М. А. М. срещу В. Р. А. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на З. С. М. чрез намаляване до размер на 1/2 ид. ч. на извършеното с нотариален акт № 94, т. II, д. № 328/1999 г. на нотариус Я. Н. дарение в полза на ответника на недвижим имот, представляващ апартамент № 59 в [населено място], [жк][жилищен адрес] със застроена площ 39,18 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 2,19 кв. м. и с 1,2735% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Касационната жалба е подадена от ищцата М. А. М. чрез пълномощника адв. Б. Поддържа се, че решението е неправилно. Според касатора, при установените обстоятелства, че апартаментът - обект на дарението, извършено от наследодателката З. М., изчерпва цялото притежавано от нея имущество, то изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис не следва да се прилага. Извършеното дарение следва да се намали до размер на 1/2 част, колкото е запазената част на ищцата. Ответникът по жалбата В. Р. А., действащ със съгласието на майка си Д. А., е представил писмен отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна. С определение № 480 от 23.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос за приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и събраните доказателства, че извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане изчерпва наследството, поради което приемане на наследството по опис не е необходимо. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на извършено дарение. Ищцата е дъщеря на З. С. М., починала на 25.01.2005 г. Н. е била собственик на апартамент в [населено място], [жк] и през 1999 г. е го е прехвърлила чрез договор за продажба на ответника В. А., малолетен, действащ чрез своите родители. С влязло в сила решение от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1262/2009 г. на ВКС, IV г. о., по иск на настоящата ищца против ответника е признато за установено, че продажбата е привидна и прикрива дарение. Въз основа на това е предявен настоящия иск за намаляване на дарението поради накърняване на запазената част от наследството. Съдът е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано от страна на ищцата приемане на наследството по опис, а същото се явява предпоставка за упражняване правото по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон. Позовал се е на приетото в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК, т. 4, като е изтъкнал, че ответникът несъмнено не е сред определените от закона наследници. При този извод съдът е намерил за безсмислено обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска и на събраните доказателства. Касационното обжалване е допуснато във връзка с тази последна част от мотивите на съда и по-конкретно поради необсъждането на наведения още в исковата молба довод, че апартаментът, обект на разпореждане от наследодателката, е единственото нейно имущество към момента на откриване на наследството, както и събраните в тази насока доказателства. Този отказ на съда несъмнено е в разрез със задължителната практика на ВКС относно задължението на съда по чл. 188 ГПК (отм.), сега чл. 235, ал. 2 ГПК, да обсъди всички наведени от страните възражения и събрани доказателства, касаещи правно релевантни за спора факти и обстоятелства и да основе решението си на приетите за установени обстоятелства по делото. В този смисъл са: Решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о., Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV г. о. и др. При тези констатации обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението съдът изобщо не е обсъдил въведеното още с исковата молба твърдение, че апартаментът, обект на разпореждане от наследодателката, е единственото нейно имущество към момента на откриване на наследството, така че разпореждането изчерпва наследството. Първоинстанционният съд при разпределението на доказателствената тежест е посочил, че ответникът носи тежестта да установи, че има и други имущества в наследствената маса. В хода на делото са събрани доказателства за това обстоятелство: ищцата е представила справка от персоналната партида на наследодателката в Службата по вписванията-В., където няма данни за придобити имоти; ответникът е възразил, че наследодателката е притежавала движими вещи, но не е представил доказателства за това; изтъкнал е и че ищцата е участвала в доброволна делба на имущество; в отговор на това ищцата е обяснила, че извършената пред 2012 г. доброволна делба касае друго наследство, открито след смъртта на З. М. и е представила удостоверение за наследници на баба си. При тези данни, след като не е установено наличие на наследствени имоти, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че дареният имот изчерпва наследството. Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 825/2012 г. на II г. о., в което е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Горното разрешение следва да се приложи и за настоящия спор, който се развива при същата фактическа обстановка. След като е установено, че наследодателката се е разпоредила в полза на ответника с единственото си имущество, то това е равнозначно на универсално разпореждане, за което няма да е приложимо изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис. Ищцата е наследник с право на запазена част, чийто размер съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/2. Възстановяването на запазената част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част. С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен като се намали извършеното дарение с э, колкото е размера на запазената част и тя да се възстанови на ищцата. Обжалваното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на отмяна с постановяване на ново решение за уважаване на претенцията. При този изход на спора ищцата има право на сторените разноски за водене на делото в трите инстанции, за държавни такси и адвокатско възнаграждение, които възлизат на 1750 лв. С определение № 344 от 23.12.2015 г. към настоящето производство е присъединено и това по ч. гр. д. № 6019/2015 г. на настоящия състав на II г. о. Частното производство е образувано по жалба на М. М. срещу определението на Варненски окръжен съд № 3394 от 29.09.2015 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отказано намаляване на разноските, които с въззивното решение са поставени в нейна тежест. Тъй като с решението по касационната жалба въззивното решение е отменено и спорът е решен в полза на М. М., то тя не дължи разноски - нито тези посочени в първоинстанционното решение, нито присъдените с въззивното такова. Напротив, в нейна полза са дължими разноски, които се присъждат с касационното решение. Поради отмяната на въззивното решение, включително в частта за разноските, поставени в тежест на М. М., то за нея понастоящем липсва интерес да обжалва определението по чл. 248 ГПК, с което се отказва намаляване на разноските, които е била осъдена да заплати. Затова частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.