Решение № 110 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2018 г.

Решение № 110 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Сапарева баня против решение № 35 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на община – Сапарева баня срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/313/00075/1/01/04/01 с изх. № 01-0800/1234 от 30.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло обжалвания АУПДВ като незаконосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, община Сапарева баня не изпраща представител и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"- гр. София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в законоустановения по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на община –Сапарева баня против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/313/00075/1/01/04/01 с изх. № 01-0800/1234 от 30.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който е установено публично държавно вземане срещу жалбоподателя в общ размер на 212 560, ЗЗ лв, от които: 178 167, 61 лв, представляващо получено авансово плащане и 34 392, 72 лв, представляващо авансово плащане на данък добавена стойност по Договор № 10/313/00075 от 22.08.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313 " Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. С обжалваното съдебно решение жалбата на община- Сапарева баня срещу цитирания по-горе АУПДВ е отхвърлена като неоснователна с произтичащите от това правни последици. За да стигне до този правен резултат и след подробен анализ на доводите на страните и всички събрани по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, АС-Кюстендил е заключил, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон, поради което е валиден. Актът е издаден и в предвидената писмена форма, съдържа всички изискуеми по закон реквизити и отговаря на административнопроизводствени правила, установени както в общата разпоредба на чл. 59 от АПК, така и в специалните такива по смисъла на ДОПК и Наредба № 32/12.09.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Насърчаване на туристически дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Административният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен и в съответствие с действалите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. По делото безспорно е установено както сключването на Договор № 10/313/00075 от 22.08.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313 " Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. със страни: ДФЗ – Сапарева баня, така и извършеното на база този договор реално авансово плащане на главница от 178 167, 61 лв, както и на сумата от 34 392, 72 – авансово плащане за дължимо ДДС върху авансово заплатената главница. Видно от събраните по делото доказателства, община – Сапарева баня е получила авансово платените по договора горепосочен суми, но, видно от писмено изявление на самата община – писмо изх. № П-215-9/29.10.2015 г. / входирано в ДФЗ под № 02-0800/7490 от 30.10.2015 г. / общината е заявила невъзможност да подаде искане за окончателно плащане за обекта, за който е отпусната помощта, поради обстоятелството, че този обект, предмет на Договор № 10/313/00075 от 22.08.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313 " Насърчаване на туристическите дейности" - изграждане на екопътека "По стъпките на светците"-не е изграден. С оглед гореизложеното и въз основа на правилно посочените в АУПДВ фактически и правни основания - неизпълнение на задълженията на община – Сапарева баня по т. 4. 4, буква "а", "е" и "з" от Договора и чл. 32, ал. 2 от Наредбата да завърши обекта, предмет на финансиране, до края на договорения срок: 15.09.2015 г, съответно до изтичането на нормативно определения краен срок:. 15.10.2015 г., административният орган е упражнил правото си по чл. 44 от Наредба № 32/12.09.2008 г. и е издал обжалвания АУПДВ, с който е установил дължимите суми и е поискал връщането им, ведно със законната лихва върху същите. Съдебното решение е правилно. Обосновано административният съд е заключил, че обжалваният пред него АУПДВ е издаден от компетентен по смисъла на Наредба № 32/12.09.2008 г. и чл. 27 от ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на всички изискуеми административнопроизводствени правила и в съответствие с действалите към датата на постановяването му материалноправни разпоредби. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради обстоятелството, че АС- Кюстендил е стигнал до неправилния извод, че АУПДВ съдържа изискуемите по закон мотиви и всички реквизити по чл. 59 от АПК, поради което бил постановен при спазване на изискването за съответствие с административнопроцесуалните правила. Неоснователни са и доводите на касатора за издаване на акта в нарушение на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Видно от съдържанието на цялата административна преписка, както и от съдържанието на обжалвания АУПДВ, същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК- посочване наименованието на акта и издателя му, подробно описание на фактическите и правни основания за постановяването му, както и на всички документи в тяхната хронологична последователност, установяващи материалноправните и процесуалните основания за издаване на акта. Неоснователни са и оплакванията на касатора за това, че административният съд не бил обсъдил всички доводи на жалбоподателя в подкрепа на твърденията му за незаконосъобразност на административния акт, което от своя страна било довело и до нарушение от съда при провеждане на задължителната преценка за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 от АПК. АС-Кюстендил е обсъдил в мотивите на съдебното решение всички оплаквания на жалбоподателя срещу АУПДВ- липсата на реквизити по чл. 59 от АПК, липсата на валидно посочени фактически и правни основания за издаване на акта, липса на установеност по съответния начин на размера и действителната недължимост на посочените в АУПДВ суми. Едновременно с обсъждането на всички, развити в жалбата доводи, съдът е развил и подробни съображения, с които е оборил тези доводи и е изложил правните си изводи за правилност на оспорения АУПДВ. Наред с всички съображения за съответствие на обжалвания административен акт на действащите административнопроизводствени правила, административният съд е развил и подробни мотиви за материалната законосъобразност на административния акт, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло и не намира за необходимо да приповтаря. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се установява реално такива да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение