Решение № 7850 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2013 г.

Решение № 7850 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. София против решение № 5789 от 12.09.2013 г., постановено по адм. дело № 4013 от 2013 г. на Административен съд - София-град/АССГ/, с което агенцията е осъдена да заплати на Веселин Димов Дончев сумата 14 379,80 лева- представляваща обезщетение по иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца не се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа, тъй като служебното правоотношение е било прекратено, на основание чл. 107а ЗДСл, а в тази хипотеза чл. 104, ал. 1 с. закон - е неприложим. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението, като същото бъде обявено за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът по жалбата - Веселин Димов Дончев, чрез своя процесуален представител- адв. Живков, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за тази инстанция= Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. При безспорно установени релевантни факти съдът е направил необоснован извод за основателност на претенцията за сумата над 5 631,99 лева- обезщетение, в размер на 6 основни заплати, но след извършено прихващане с получено, на отпаднало основание, обезщетение по чл. 107а ЗДСл. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, I отделение, 44-и състав, е осъдил ИАРА да заплати на Веселин Димов Дончев, сумата от 10 брутни трудови възнаграждения, в размер на 14 379,80 лева, обезщетение за времето през което е останал без работа- от 04.01.2012 до 31.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2013 г. до окончателното издължаване на сумата. За да постанови решението си, съдът е приел, че искът е изцяло основателен предвид отменената заповед № ЧР03/04.01.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила решение № 2361 от 02.05.2012 г. по адм. дело № 498 от 2012 г. на АССГ. Претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е определил съгласно разпоредбата, действаща преди 01.07.2012 г., поради това, че служебното правоотношение с Дончев е прекратено през януари 2012 г. Съдът не е извършил прихващане между дължимите десет основни заплати, определени към момента на признаването на уволнението за незаконно, и изплатеното обезщетение по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, поради липса на възражение за прихващане. Първоинстанционното решение е частично правилно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка, но при ненадлежно определяне на приложимия закон. Фактите по делото установяват, че служебното правоотношение на касационния жалбоподател е било прекратено със заповед, считано от 04.01.2012 г., и впоследствие признато от съда за незаконно с решение, влязло в сила на 28.03.2013 г./датата на постановяване на касационното решение на Върховния административен съд, оставящо в сила първоинстанционното решение/. Предявената по делото претенция е с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спорно по делото е в коя редакция е приложима посочената разпоредба - дали към момента на уволнението (ДВ, бр. 95 от 2003 г.), или към момента на признаването на уволнението за незаконно (ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.). Първоначално разпоредбата е предвиждала като размер на обезщетението основната заплата на уволненото лице за период до 10 месеца, а след изменението - до 6 месеца. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл постановява, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Законът определя за правопораждащ за правото на обезщетение факта - отмяната на заповедта и това е моментът, който е определящ и за размера на обезщетението. Лаконичен и пестелив, но неправилен е извода на съда, че материално правната норма е приложима към момента на издаване на заповедта за уволнение, а не към нейната отмяна. Поради това съдът неправилно е определил приложимата правна норма и е присъдил обезщетение, в размер на 10 основни заплати, вместо 6 такива. Обосновани са изводите му и по отношение на възражението за прихващане с полученото обезщетение по 107а от ЗДСл. И двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебно правоотношение и оставяне на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административният акт е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на уговорените 4 месечни заплати (чл. 107а ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на шест брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяване на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. Съдът не е прихванал сумата, приемайки, че не е налице възражение за прихващане. Съгласно субсидиарно приложимият ГПК - чл. 371 ГПК - възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. И след като в първата инстанция такова не е отправено; то съдържащото се в касационната жалба възражение - доколкото вземането не е установено по предвидения в закона ред- с влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение- не следва да бъде разглеждано и уважавано. Ето защо, решението, в частта с която е уважен иска на Дончев, над 9 000 лева до сумата 14 379,80 лева следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което иска за присъждане на обезщетение, в размер на 5 379,80 бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,