Решение № 188 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 846/2012 г.

Решение № 188 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 846/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. Д. В. Д. и В. В. К. са подали касационна жалба срещу решение № 362 от 6.03.2012 г. по гр. д. № 122 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VI г. с., с което оставя в сила решение № 435 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 702 от 2010 г. на Асеновградския районен съд и е отхвърлен иска, квалифициран по чл. 108 ЗС за ПИ 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 по КК на [населено място]. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноски . С определение № 214 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 846 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: може ли да се счете, че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва, а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината, а освен това е допуснато и служебно касационно обжалване по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответника община "А." е представила отговор, който подържа в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Исковата молба е подадена от касаторите Д. В. Д. и В. В. К. и в нея е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановеният им по ЗСПЗЗ имот в рамките на няколко други имота, включително и в имотите записани на община "А. ". Молбата е депозирана срещу община "А. и срещу седем физически лица, за които се твърди, че са получили имоти, в чийто рамки са включени различни части от спорния имот. С молба вх. № 10598 от 15.09.2010 г. Д. В. Д. и В. В. К. са оттеглили иска си срещу Кедер Р. Я., В. Ю. К., Д. Г. Андонова, М. Б. Ш. и Г. В. И. С тази молба иска не е оттеглен по отношение на община "А. " и С. К. Т. С молба вх. № 10969 от 24.09.2010 г. е уточнен петитума на иска по отношение на С. К. Т. - установителен за 362/375 ид. ч. от парцел III-5440, кв. 36 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 300-5-52 от 8.07.2004 г. Производството по отношение на лицата за които иска е оттеглен е прекратено с определение № 1247 от 28.09.2910 г. по гр. д. № 702 от 2010 г. Производството се провежда само по отношение на община "А. " и С. Т. С молба вх. № 11580 от 7.10.2010 г. касаторите посочват, че са предявили иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, посочвайки, че се касае до установителен иск към датата на създаване на КК. С последваща молба вх. № 12009 от 18.10.2010 г. е променен петитума на иска като се предявява иск по чл. 108 ЗС. В тази молба отново се прави уточнение, че се касае до неправилно заснемане, но не се сочи дали е финализирана процедурата по ЗСПЗЗ с оглед уточнение в решението на ПК" А. ", че индивидуализацията на възстановения земеделски имот ще бъде извършена при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Ищците заявяват, че подържат иск по чл. 108 ЗС, при който те са задължени да установят, че са собственици. По делото е установено следното: В исковата молба - обстоятелствена част се подържа, че с решение № 1186 от 3.08.2000 г. на ПК, [населено място] в полза на наследници на В. Д. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2, 2 дка в м. "Чакъла", землището на [населено място]. Възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Това решение е издадено след успешното провеждане на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 272 от 2000 г. на Асеновградския РС. Със заповед № 138 от 16.02.2001 г. на Кмета на Община "А. " възстановеният имот на касаторите е заснет като част от им. пл. № 5488 за застроената площ на който е отреден парцел IV -спортен комплекс. Свободната площ от имота е 2 192 кв. м. по тази заповед е определена за възстановяване. Заповед с която този имот се предоставя на Д. и К. не е представена. След няколко определения, с които исковата молба се оставя "без движение" касаторите ищци с молба от 7.10.2010 г. с вх. № 11580 са уточнили петитума като такъв по чл. 108 ЗС без обаче да приведат обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с него. В открито заседание от 10.03.2011 г. отново се подържа изменение на иска с твърдението, че се преминава от установителен иск към осъдителен, без обаче да се отчете, че фактическият състав на иска по чл. 108 ЗС предполага категорично установяване на правото на собственост на ищците. С решение № 1186 от 3.08.2000 г. на ПК"А. " е посочено, че нивата от 2 200 кв. м. в м. "Ч. ", землището на [населено място] подлежи на окончателно възстановяване при изработването на плана за новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ЗСПЗЗ, т. е. с нея не може да се легитимират ищците като собственици. Удостоверението по чл. 13, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ е етап от административната процедура по възстановяването на имота. Заповед № А-138 от 16.02.2001 г. е издадена в изпълнение на чл. 13, ал. 4 ППЗПСЗЗ тъй като имота се възстановява в рамките на урбанизираната територия. Тези два документа не финализират възстановяването на собствеността. От своя страна Заповед № А-329 от 30.03.2001 г. на Кмета на Община "А. " не представлява заповедта по чл. 4а, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, а заповед по чл. 4а, ал. 13, т. 1 от ЗСПЗЗ. При тези фактически данни Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск за ПИ 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 по КК на [населено място] защото е намерил, че собственик на имотите е община "А. ". Мотив за това е открил в обстоятелството, че в заключението на техническата експертиза, депозирана пред Асеновградския РС е посочено, че имот пл. № 5488 не е заснет в кадастралния план от 1992 г. и за него няма отреждане. Със заповед № А-330 от 30.03.2001 г. на кмета на община "А. " е било одобрено частично изменение на ЗРП на кв. 36 от [населено място] и в този план имот пл. № 5488 е заснет като три имота 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 които са записани като общинска собственост. Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за изправяне на исковата молба. При новото разглеждане ищците следва да уточнят с какъв акт е възстановена собствеността върху земеделските имоти защото с решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от 5.07.2000 г. по гр. д. № 272 от 2000 г. не е извършено възстановяването на зем. имотиште, а е признато само право да бъдат възстановени. С решение № 1186 от 3.08.2000 г. на ПК"А. " се възстановява правото на собственост в реални граници, като индивидуализацията ще се извърши при условието на чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Само след издаването на заповедта, с която е индивидуализиран имота в полза на ищците ще възникне възможността да проведат иск по чл. 108 от Закона за собствеността. Издаденият н. а. № 142, т. 02, рег. № 18105, н. д. № 261 от 2004 г. е констативен и с него също не се възстановява правото на собственост в реални граници. До извършването на индивидуализация на имота липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост на земеделски имот, намиращ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за който все още не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността и по индивидуализиране на имота по реда на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ с план за новообразувани имоти. Целта на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят реалните граници - стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им - чл. 14, ал. 1, т. т. - 1 и 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и 2 и чл. 27 ППЗСПЗЗ резултатът е формирането на конкретна вещ като обект на възстановеното право на собственост. Актът, с който се възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага скица на имота. Такъв акт по делото не е приложен и това налага преценка на допустимостта на иска с оглед обстоятелството, че преди финализирането на земеделската реституция иска за ревандикация на собствеността е предварително заведен поради липса на правен интерес. Следователно в случая се налагат два въпроса, първият за редовността на исковата молба- съответствие между обстоятелствена част и петитум и преценка за правният интерес ако се подържа ревандикация на земеделски имот. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.