Решение № 6654 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 425/2010 г.

Решение № 6654 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 425/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Райна Димитрова Коцева от гр. Пазарджик срещу решение № 562/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 721 от 2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е приложена и частна жалба срещу определение по адм. дело 721/2009 г., с което отхвърлено искането на жалбоподателката за спиране на заповед № 2018/16.10.2009 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да се изземе от нея оборотно жилище - ап. 8, находящо се на ул. "Връх Братия" № 31, ет. 2, гр. Пазарджик. Тази частна жалба е отхвърлена с определение по адм. дело № 15504/2009 на ВАС, което е влязло в сила, поради което настоящия състав не следва да се произнася по нея. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Пазарджик, оспорва същата в писмено становище чрез процесуалния си представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното. В протеклото производството, първоинстанционния съд по жалба на жалба на Райна Димитрова Коцева от гр. Пазарджик, на всички основания по чл. 146 АПК е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 2018/16.10.2009 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да се изземе от нея оборотно жилище - ап. 8, находящо се на ул. "Връх Братия" № 31, ет. 2, гр. Пазарджик, състоящото се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и две тераси с площ 64,98 кв. м. и мазе № 8, с полезна площ 3,53 кв. м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 157/11.01.2006 г. поради това, че е имотът се държи от Райна Коцева без основание. Установено е, че имотът, предмет на обжалваната заповед е общинска собственост, както и че Райна Коцева го държи на правно основание - настанителна заповед по чл. 22 б. "а" от ЗНО, на същата, на основание чл. 100 от ЗТСУ, е било определено жилище за обезщетение в новострояща се от ЖСК "Чайка", сграда на ул. "Александър Стамболийски" № 39, гр. Пазарджик, което от приложеното разрешение за ползване, е налице годно и завършено жилище. С настъпването на това събитие, договорът за наем се счита прекратен по право, като дори не е необходимо изпращане на предизвестие до наемателя, каквото в случая е изпратено. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че е отпаднало правното основание, на което жалбоподателя държи процесния имот. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства, поради което неоснователно се поддържа и необоснованост на обжалвания съдебен акт. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка е налице, тъй като се касае за имот - общинска собственост, видно от приложения АОС. Правилно съдът е приел, че актът за общинска собственост притежава доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и оспорването му следва да се развива по реда на исковото производство, но не и по административен ред. След като нито в производството пред АС-Пазарджик, нито в касационното производство са представени доказателства, че актът за общинска собственост е отменен по предвидения в закона ред, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доказателствената сила на Акт за частна общинска собственост № 157/11.01.2006 г., не е оборена и се касае за имот - общинска собственост. Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без основание. От доказателствата по делото се установява, че жалб. Коцева като отчужден собственик се е намирала в наемни правоотношения с общината, на имот със заповед за настаняване издадена на основание чл. 22, б. "а" от Закона за наемните отношения (отм.), въз основа на която е бил сключен и договор за наем . В посочения наемен договор няма определен срок поради обстоятелството, че договорът се прекратява с предаването на обекта, определен за обезщетение. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай настаняването в общинското жилище е било извършено под отлагателно условие и това условие се е сбъднало - издадено е разрешение за ползване № ДК-07-59/12.11.2008 г. от Началника на РДНСК Пазарджик, с което е разрешено ползването на строеж - ЖСК "Чайка", находящ се в ПИ № 1773, кв. 260 по плана на гр. Пазарджик, ул. Александър Стамболийски № 39, с който жалбоподателя Коцева е била обезщетена. С предаването на обекта, определен за обезщетение, е отпаднало основанието, на което се държи процесният имот - общинска собственост. От приетите по делото доказателства е установено, че административният орган с писмо изх. № 44-Р-199/05.10.2009 г. е поканена Райна Коцева да освободи доброволно заемания от нея общински имот, който държи без правно основание. С констативен акт от 14.10.2009 г. е установено, че Райна Коцева не е освободила общинското жилище. В резултат на това, Кметът на Общината, при условията на чл. 65 от ЗОбС, е издал заповед № 2018/16.10.2009 г., с която е наредил изземването на този имот от Райна Коцева като държан без правно основание. Възраженията на касационния жалбоподател относно неправилното приложение на материалния закон - чл. 35 ЗЖСК, са неотносими към настоящето производство, което е протекло по специална и спазена процедура, поради което се преценяват като неоснователни. Поради изложеното, като е приел, че оспорената заповед № заповед № 2018/16.10.2009 г. е законосъобразна и като е отхвърлил жалбата на Райна Коцева е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,