Решение № 15072 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4095/2017 г.

ВАСI отделение07.12.2017 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1275/21.07.2015 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 890/2014 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № 021301133/28.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 65/04.03.2014 г. при обжалването по административен ред, относно определените на "Б. 2012" АД задължения за ДДС в размер на 32 340 лева и съответните лихви за данъчен период м. 11.2010 г. по доставките от АНДРА БГ ЕООД. ОСЪЖДА дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. Б. да заплати на "Б. 2012" АД, гр. Б. сумата от 500 лева разноски за настоящото производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15072 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4095/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 244, ал. 2 АПК. С решение № 4204/04.04.2017 г. постановено по адм. дело № 14525/2016 г., петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия е отменил на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение № 6840/08.06.2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 11258/2015 г., с което е отменено решение № 1275/21.07.2015 г. на Административен съд, гр. Б. постановено по адм. дело № 890/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 021301133/28.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б. относно определените с него задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11.2010 г. по доставките с АНДРА БГ ЕООД, ведно със съответните лихви и е върнал делото на касационната инстанция за ново произнасяне от друг състав съгласно дадените указания в мотивите на решението. Касационното производство е образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Б. е решение № 1275/21.07.2015 г. на Административен съд, гр. Б. постановено по адм. дело № 890/2014 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № 021301133/28.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 65/04.03.2014 г. при обжалването по административен ред, относно определените на Б. 2012 АД задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11.2010 г., м. 06.2011 г. и м. 07.2011 г. С оглед диспозитива на решение № 4204/04.04.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия по адм. дело № 14525/2016 следва да се приеме, че предмет на производството по чл. 244, ал. 2 АПК е първоинстанционното решение, само в частта, в която е отменен ревизионния акт относно задълженията за ДДС в размер на 32 340 лева за данъчен период м. 11.2010 г. по доставките от АНДРА БГ ЕООД. В останалата част, относно данъчни периоди м. 06.2011 г. и м. 07.2011 г. влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 6840/08.06.2016 г. не е отменено чрез извънредния способ. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Б. са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът - Б. 2012 АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, прие следното: По сделките, на основание на които се претендира правото на приспадане между страните с влезли в сила съдебни решения е установено, че купувачът е изпълнил задължението си по чл. 3 от предварителните договори и е заплатил дължимата цена за прехвърляне правото на собственост. С оглед на това изпълнение гражданският съд е уважил предявените от Б. 2012 АД искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и е обявил за окончателни предварителните договори за покупко - продажба на недвижими имоти, предмет на процесните фактури сключени с Андра БГ ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че уважаването на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за последица прехвърляне правото на собственост върху съответния недвижим имот от момента на влизане в сила на съдебното решение. Поради това правото на собственост прехвърлено през 2016 и 2017 г. не поражда настъпването на данъчно събитие и изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС по фактурите, издадени на 30.11.2010 г. В случая новите доказателства са от значение за преценка относно наличието на плащане към момента на сключване на предварителните договори преди прехвърляне на собствеността. От данните по делото е видно, че такова е установено между страните по сделката. В този случай съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът е станал изискуем към момента на плащането. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато данъкът стане изискуем. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 32 340 лева по доставките от Андра БГ ЕООД за данъчен период м. 11.2010 г. съдът е постановил решението в съотвествие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да се остави в сила в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

3