Решение № 4576 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2020 г.

Решение № 4576 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. чрез процесуалния й представител адв. Д. Т. срещу решение № 891 от 17.07.2020 г. по адм. дело № 718 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Л-1097 от 28.02.2020 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) относно наложено й дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Н. в открито съдебно заседание и представено писмено становище по реда на чл. 213 а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № № Л-1097 от 28.02.2020 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Тя е издадена на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под страна (ЗИНЗС), чл. 204, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Адресат на акта е жалбоподателката В. А., заемаща длъжност младши инспектор, надзирател I-ва степен в затвора Бургас, I-ва категория. Първото й назначение е със заповед № Л-6209 от 12.08.2008 г. на главен директор на ГДД "ИН" при МП на длъжност "надзирател" в Затвора Бургас, като стажант, а със следваща заповед № Л-1181 от 23.02.2009 г. на същия орган е назначена за надзирател в същия затвор. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по повод образуването, развитието и приключването на дисциплинарното производство, в резултат на което е издадена оспорената заповед. Конкретно това се отнася до получена в Затвора Бургас телеграма № 251 р-39631 от ОД на МВР-Бургас относно кражба на вещи от магазин "Кауфланд", ж. к-с "Меден Рудник", гр. Бургас с данни, че тя е извършена от служителката при него В. А.. От началника на Затвора Бургас е направено предложение изх. № 2703 от 23.12.2019 г. за образуване на дисциплинарно производство, което е станало в изпълнение на заповед № Л-5574 от 27.12.2019 г. на главния директор на ГД "ИН" при МП. Тя е издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с нея е определен дисциплинарноразследващия орган (ДРО), срок за изготвяне на становище за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, който е запознат с нея на 06.01.2020 г. Същият е депозирал обяснение рег. № 91 от 07.01.2020 г. Изготвена е обобщена справка, изх. № 184 от 17.01.2020 г. В нея е прието, че В. А. е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в ГД "ИН", уронващи престижа на службата. Това са тези, уредени в чл. чл. 6, 15 и 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН". Не се спори, че държавният служител е бил запознат с тях на 11.01.2018 г., както и с обобщената справка, като по повод на същата е направила възражение рег. № 421 от 20.01.2020 г. Изготвено е и становище с изх. № 231 от 22.01.2020 г., като то и цялата дисциплинарна преписка е изпратена на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) - Главният директор на ГД "ИН". Същият е поканил държавният служител да даде обяснения, които той е направил в писмен вид с изх. № 486 от 21.02.2020 г. След запознаване с тях и доказателствата събрани в дисциплинарното производство е издадена оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на държавния служител В. А., като с нея е прекратено и служебното й правоотношение. От правна страна съдът е изложил изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Конкретно това е осъществено в законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, за което съдът е изложил подробни съображения относно установяване на дисциплинарното нарушение от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът е изложил и подробни такива относно реализиране правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, чрез даване на писмени обяснения пред разследващия дисциплинарен орган и пред наказващия дисциплинарен орган. Такива подробни мотиви са изложени от съда по повод на спазване на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Дисциплинарнонаказващият орган, както и съдът са приели, че В. А. е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в ГД "ИН", уредени в Етичния кодекс на същите тези служители, с които тя е запозната. Изводът за такова тежко нарушение съдът аргументира с установената фактическа обстановка по спора и конкретно извършените фактически действия от дисциплинарно наказаното лице. В оспорената заповед те са подробно описани, като дисциплинарният орган в мотивите си изрично е посочил, че "във връзка с дисциплинарното производство, дисциплинарноразследващият орган е изискал, и е получил от СОТ 161, един брой диск, съдържащ запис от охранителните камери, относно извършената кражба от магазин "Кауфланд". ДРО установява, че действително младши инспектор В. А. е лицето, установено от служителите на СОТ 161 като извършител на кражбата на стоки от магазин "Кауфланд". Така в административното производство като доказателство са използвани видеозаписи от охранителни камери, въз основа на които со формирани фактически констатации, послужили за изясняване на относимите към спора факти. По делото липсват техническите носители на тези записи, поради което следва да се направи извод за допуснато нарушение на чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от АПК, а именно административната преписка не е комплектована в нейната цялост, като административният съд не е дал изрични указания за попълването й с всички доказателства, за които има данни, че са част от нея. В този смисъл е и направеното от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира непосредствено върху правото на защита на същия. Следва да бъде споделено и другото касационно възражение относно липсата на произнасяне от страна на съда за вината на държавния служител и конкретно за формата й, а именно дали осъществените и квалифицирани като най-тежко дисциплинарно нарушение, действия са реализирани умишлено или по непредпазливост, за които фактически действия съдът би добил непосредствено впечатление след запознаване с посочените записи (виж решение № 15678 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 8116 по описа за 2020 г. на ВАС, пето отделение на настоящия съдебен състав). Също така следва да се посочи, че касационното възражение, че спрямо жалбоподателката няма влязло в сила съдебно решение по повод на нейните действия, квалифицирани от ДНО като кражба е неоснователно. С оглед правилото на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето на дисциплинарна и на наказателна отговорност едновременно, респективно да съставлява основание за реализиране само на един вид отговорност, в зависимост от конкретните факти във всеки отделен случай. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на спора относно законосъобразността на оспорената заповед след събиране на посочените доказателства от решаващия съд. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за държавна такса и реално платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение