Решение № 3639 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2008 г.

Решение № 3639 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петранка Илиева Николова от гр. Добрич срещу решение № 139 от 13.10.2008 г. по адм. дело № 186 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 139 от 13.10.2008 г. по адм. дело № 186 от 2008 г. Административният съд - гр. Добрич, е отхвърлил жалбата на Петранка Илиева Николова от гр. Добрич против решение № 8 от 29.02.2008 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич. Съдът е приел за установено, че размерът на паричното обезщетение за безработица е правилно определен съобразно разпоредбата на чл. 54б КСО. Направен е окончателният извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на настоящото производство, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Цялото процесуално поведение на жалбоподателката сочи, че същата има нужда от правна помощ, за да обективира своите искания. Въпреки това съдът не й е дал указания нито относно правата й по Закона за правната помощ, нито такива, че за определени обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Нарушени са нормите на чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК. Цитираните текстове очертават принципа на служебното начало, който е основен принцип в административния процес. От всички обяснения на Николова става ясно, че тя оспорва размера на отпуснатото й парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните девет месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица. Изчисляването на размера на обезщетението за безработица изисква специални знания, каквито съдът не притежава. След като този размер е бил оспорен от жалбоподателката и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдът е трябвало да назначи икономическа експертиза, която да извърши проверка на изчисленията на длъжностните лица от Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич. Това е било особено необходимо в случая, тъй като жалбоподателката по първоначалното дело има осигурителен доход в Испания - обстоятелство, което допълнително затруднява тези изчисления. С неизвършването на процесуални действия по назначаване на вещо лице и изслушването му съдът е нарушил и чл. 149, ал. 2 ГПК, който текст изисква съдебното дирене да бъде приключено едва когато делото е разяснено. Исканията за отмяна на текстовете на Кодекса за социално осигуряване, уреждащи паричните обезщетения за безработица, не са от компетентността на съда. Съгласно чл. 62 от Конституцията на Република България законодателната власт се осъществява от Народното събрание. Законодателството на Европейската общност не води до дерогиране на националното законодателство на страните - членки на общността. Съдебният контрол върху дейността на Националната агенция по приходите, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалните грижи е само по повод на конкретни обжалвани пред съда техни административни актове, а не върху цялостната им дейност. По отношение на исковете за вреди, видно от разпореждане от 2.07.2008 г. по адм. дело № 186 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич, производството по делото е било разделено и по тях е образувано самостоятелно съдебно производство. По тези искове съдът не се е произнесъл с обжалваното решение, което съгласно чл. 208 АПК единствено подлежи на контрол от настоящата касационна инстанция. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - гр. Добрич. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,