Решение № 16877 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2013 г.

Решение № 16877 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стоянова, против решение № 1963 от 25.03.2013 г., постановено от Административен съд - София по адм. д. № 8817/2012 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че прихващанията на задълженията на бенефициентите се реализират по реда на чл. 56 от Регламент № 885/2006 г., като удържането на сумата става по силата на Регламент № 1122/2009, който се прилага директно в България. Касационният жалбоподател заявява, че за прихващането на недължимо платени суми не следва да се излагат фактически основания и обжалва съдебното решение в частта за разноските, като оспорва размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Мехмед Хюсеин Исмаил от с. Звездица, община Омуртаг, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Моренов, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само досежно размера на присъдените разноски, тъй като не е налице фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според участващия по делото прокурор останалата част от касационната жалба е неоснователна, защото в уведомителното писмо са посочени три алтернативни основания за приспадане от оторизираната сума и съдът обосновано е приел, че не се установява наличието на нито едно от тях. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1963 от 25.03.2013 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., с изх. № 02-250-6500/3968 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта на таблица № 2: Извършени плащания, с която оторизираните суми по Схемата за единно плащане на площ в размер на 31 098.09 лв. и 1370.98 лв. са удържани и Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 1110 лева разноски по делото. За да достигне до този резултат Административен съд -София е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на изискванията на закона, изразяващи се в липса на изложени фактически основания, чрез които да се установи причината за извършеното прихващане, както и при липса на материалноправни предпоставки, тъй като от приетите по делото доказателства не се установява наличието на нито едно от основанията за прихващане. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че жалбоподателят е подал общо заявление за единно плащане на площ, по което е издадено процесното уведомително писмо, с което са му оторизирани суми за подпомагане по СЕПП в размер на 31 098.09 лв. и 1370.98 лв. От съдържанието на Таблица № 2: Извършени плащания в лева, която е приложена на отделен лист, но е неразделна част от писмото, е видно че цялата оторизирана сума е удържана. От текста към колона "Удържана сума" се установява, че са вписани три алтернативни основания за приспадане на сумите от оторизираната сума: 1/ В резултат на санкции от предходни периоди; 2/ Недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ; 3/ Изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Първоинстаницонният съд точно е преценил, че в процесното уведомително писмо не е посочено на кое от трите основания е извършено прихващането. В съдебно заседание упълномощеният юрисконсулт на ДФ"Земеделие" изрично заявил, че административната преписка е представена в цялост. Съдът е констатирал, че е представено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-250-6500/4020 от 02.10.2011 г., с което санкции за бъдещ период не са наложени. ДФ"Земеделие" не твърди и не е ангажира доказателства за наложени санкции през 2009 г. и 2008 г. По делото представен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24478 от 13.04.2011 г., издаден срещу Мехмед Хюсеин Исмаил от с. Звездица, община Омуртаг, за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 28 995.14 лв. Безспорно е установено, че този акт е отменен с решение № 104 от 02.11.2011 г. по адм. дело № 142/2011 г. на Административен съд - гр. Търговище, което е оставено в сила от Върховния административен съд, трето отделение, с решение № 7545 от 29.05.2012 г., постановено по адм. д. № 16573/2011 г. Касационният жалбоподател не е представил в хода на първоинстанционното и на касационното производство доказателства за изискуеми задължения на жалбоподателя по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". При тези данни административният съд е извел верни и обосновани изводи. Правилно е заключението на съда, че от приетите по делото доказателства не се установява наличието на нито едно от алтернативно цитираните в уведомителното писмо основания, което означава, че оспореният отказ е издаден при липса на материални предпоставки. По отношение развитото в касационната жалба твърдение, основано на предвидената в чл. 56 от Регламент № 855/2006 възможност за прихващане на задълженията на бенефициента, настоящият съдебен състав счита, че посочената разпоредба не изключва общото задължение на административния орган да посочи ясно и недвусмислено конкретните фактически обстоятелства, които обуславят недължимост на оторизираните суми и съответно представляват фактическо основание за извършване на прихващане, както и да представи доказателства, установяващи наличието на съответното основание. Относно оплакването на касационния жалбоподател срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че също е неоснователно. Процесуалният представител на ДФ"Земеделие" е възразил за прекомерност на възнаграждението. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, защо съдът не уважава възражението и присъжда пълния размер на договореното и внесено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1100 лв. - този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, като е съобразен и с отдалечеността на местожителството на жалбоподателя и упълномощения от него адвокат, който се е явил в съдебното заседание. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част обжалваното решение е правилно, доколкото уговорената правна защита и съдействие не се ограничава само с явяването на адвоката в едно съдебно заседание, а и с други действия, които се извършват от негова страна - проучване на преписката и събиране на доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски. Претендираният размер е 1100 лв. с приложен списък за тях и договор за правна защита и съдействие с вписана горепосочената сума. Касационният жалбоподател е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът счита, че договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на касационния спор, в който не се извършва проучване на преписката и не са представени доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение, което се дължи от страна на касатора, поради което ДФ"Земеделие" следва да заплати на Мехмед Хюсеин Исмаил направените от него разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащо на 550 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение