Решение № 2429 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2016 г.

Решение № 2429 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 1929 от 11.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1792/2016 г. Варненският административен съд, III състав е отменил Заповед № 15 - 173149/30.11.2015 г. на Заместник - директора на ТД на НАП - гр. В., с която на Д. куклен театър - В., находящ се на ул. "Д.", .. №..., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" "Билетна каса" и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Д. Н. - гл. юрисконсулт в ТД на НАП - В., съгласно пълн. № 507/13.06.2014 г. издадено от Изп. директор на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Ответният по касационната жалба Д. куклен театър - гр. В., редовно взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е неправилно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед № 15 - 173149/30.11.2015 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП гр. В., с която на Д. куклен театър гр. В., е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - "Билетна каса" находящ се в гр. В. на ул. "Д.", ..№..., за срок от 15 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до същия. Прието е, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма при спазване на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаване на заповедта са установени при извършена на 08.08.2015 г. контролна покупка на билети за куклено представление, за които не е издаден фискален касов бон, а бележка от нефискален принтер. Съдът е констатирал, че предвид особеностите на задълженото лице - Д. куклен театър - В., задължението за регистриране на извършените продажби на услуги му е вменено с изменението на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н - 18.13.12.2006 г., направено с Наредбата за изменение на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., обнародвана в ДВ бр. 44 от 16.06.2015 г. Отбелязано е, че до публикуване на изменението Държавният куклен театър, който извършва продажби на услуги чрез издаване на билети за вход, не е бил задължен да издава фискален бон на основание чл. 4, ал. 3 от Наредбата. Съдът е посочил, че институцията е следвало да въведе в експлоатация фискално устройство съгласно изменението на Наредбата в едномесечен срок от 20.06.2015 г., което безспорно не е било извършено до контролната проверка на 08.08.2015 г. Решаващият състав е приел, че в процесния случай налагането на ПАМ, изразяващо се в запечатване на обекта, не отговаря на целите на ПАМ, които са закрепени в чл. 22 от ЗАНН. Съдът е извел извода, че запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с издаване на съответен документ за продажба, доколкото до датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят вече е въвел в експлоатация и е регистрирал в НАП фискално устройство. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че като културна институция на бюджетна издръжка Държавния куклен театър не е задължен за данъци върху печалбата и продажбата на билети от културни институции по Закона за развитие и закрила на културата е освободена доставка по смисъла на ЗДДС, съобразно това съдът е посочил, че не е ясно какви могат да са значителните и трудно поправимите вреди за бюджета от нарушението, които се цели да бъдат предотвратени със запечатването. Отбелязано е още, че продадените билети са ценни книги, за които е предвиден специален ред за издаване и отчитане и това обстоятелство прави малко вероятно укриването на приходи от страна на институцията. По отношение на срока на наложената мярка, който е 15 дни от законоустановения максимален срок от 30 дни, в процесното решение е прието, че мотивите на административния орган са общи, с изключение на уточнението, че нарушението е извършено за първи път. Според съда не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати от нарушението, съответно от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Прието е, че посочените в мотивите на заповедта цели "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели законът е възложил на административното наказание, но не и на мерките за административна принуда. Решаващия състав е приел, че периодът за въвеждане за първи път на задължение за регистриране и отчитане на продажбите с фискално устройство за този вид институция, до установяване на нарушението не е значителен и театърът е регистрирал фискално устройство непосредствено след издаване на акта за установяване на нарушението. Възприет е извода, че образуваното административно-наказателно производство вече е довело до търсения от изменената разпоредба ефект и липсва основание да се приеме, че нарушителят подлежи на допълнително превъзпитание с принудителната мярка. Съдът е констатирал, че в конкретния случай принудителната административна мярка не би постигнала нито една от целите на административната принуда и ограничава правата на жалбоподателя и на широк кръг граждани, потребители на предоставяните от културната институция услуги, които са финансирани в голяма степен от бюджета. Решението на Административен съд - гр. В. е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че при налагането на ПАМ административният орган е действал при условията на обвързана компетентност или казано по друг начин, бил е длъжен да наложи ПАМ при наличие на допуснато нарушение на чл. 185 ЗДДС и не е имал право на преценка в тази насока. По направеното оплакване настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор по фактите и установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните и обсъдени доказателства. Конкретното административно нарушение, което е послужило като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка е това по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената ПАМ не отговаря на целите на закона и като такава следва да бъде отменена. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Изложеното в касационната жалба, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 186 ЗДДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество, е вярно. Но в същото време е вярно и всичко изложено от административния съд, защо принудителна административна мярка не е следвало да бъде прилагана. Законът не винаги може да обхване всички хипотези в реалния живот. Макар и да не е посочено изрично в оспореното решение, в случая явно е нарушен принципът за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. По всички изложените от първоинстанционният съд причини - че става мярката е приложена по отношение на държавно учреждение, което не осъществява облагаеми доставки, че мярката е наложена няколко месеца след установяване на нарушението и прочие, наложената мярка е в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК, според който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че отменяйки заповедта за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд - гр. В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,