Решение № 10310 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2016 г.

Решение № 10310 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. М., срещу Решение № 236/28.06.2016 г., постановено по адм. д. № 244/2016 г., по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД 22-1500/21.07.2015 г., на кмета на О. В. Т.. В касационната жалба и главно в постъпилото допълнение към нея се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на О. В. Т., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на М. С. М. срещу Заповед № РД 22-1500/21.07.2015 г., на кмета на О. В. Т., неправилно посочена с друг номер в жалбата, но от съдържанието, на която е видно, че е срещу цитираната заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Преустройство на чардак в стая, монтаж на PVC тръба за отвеждане на битови води", разположен в ПИ 138, кв. 9а, по плана на гр. Д. и с административен адрес: гр. Д., ул. "П. К. Яворов" № 4. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателката е закупила имота, в който е изграден описания в заповедта строеж, на 16.03.2001 г, съгласно нотариален акт за № 145, том 1, рег. № 1210, дело № 2001/2001 г. Съгласно подадената от нея декларация, строежът е изграден в периода след 31.03.2001 г. Изграденото представлява обособяване на стая посредством затваряне на чардак, заедно с дървено стълбище, водещо към него със стени от дървени дъски като дължината на стената по югоизточната част на чардака е 7.00 м., а по югозападната част е 3.5 м. с височина 2.7 м. Монтирана е и PVC тръба с ф50м. м. и с дължина 16 м., която събира битовите води, преминава през мазата и ги отвежда в двора по посока на ул. "П. К. Яворов". Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, както правилно е приел и съдът и административния орган, като наведените в допълнението към касационната жалба в обратен смисъл твърдения са неоснователни. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на извършване на строителството в случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че съдът, а и административният орган не са изследвали търпимостта на строежа. Напротив, в съдебното решение са изложени подробни и непротиворечиви на доказателствата по делото мотиви относно времето на извършване на строежа. Времевия период на строителството не се и оспорва от страна на касатора. В тази връзка законосъобразен е изводът на административния съд, че извършването на строителството е започнало след 31.03.2001 г, когато - по данни от самия касатор, е преустроен чардака заедно със стълбището, водещо до него. Следва да се отбележи, че в същата декларация е посочено, че канализационното отклонение е изградено в по-късен етап - декември 2014 г, по данни на М., което обстоятелство е отчетено и от първоинстанционния съд с оглед отсъствието на предпоставки за приложението на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Въпросът за търпимостта на незаконния строеж, съдът е изследвал подробно, като в тази връзка е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно критериите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите. Тя е допълнение към § 16 от ПР на ЗУТ, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежите за търпими. Този нов период включва строежи, извършени в периода от 01.07.1998 г, до 31.03.2001 г, какъвто, както се посочи по-горе настоящият не е. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община В. Т. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, редуцирани на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,