Решение № 8812 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2010 г.

Решение № 8812 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - София, подадена чрез юрисконсулт Гърбелова срещу решение от 28.05.2010 г., постановено по адм. д. № 74/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-г състав.

С обжалваното решение по жалба на "Унифарм" АД е отменен ДРА № 382/28.01.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, потвърден с решение № 886/12.05.2004 г. на директора на РДД - София относно определените задължения по ЗКПО във връзка с увеличаване на финансовия резултат на дружеството, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 1999 г. със сумата 3076,39 лв.; за 2000 г. - 20673,99 лв.; за 2001 г. - 31 672,64 лв. и за 2002 г. - 40 867, 41 лв. В останалата й част жалбата на "Унифарм" АД е отхвърлена. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 2 554,60 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в частта му, в която ДРА частично е отменен. Като касационни основания са наведени визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство - "Унифарм" АД, гр. София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховната административна прокуратура чрез прокурор Игнатов изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че решението на съда в обжалваната му част е съответно на установената по делото фактическа обстановка по спора вкл. и чрез събраната тройна съдебно-техническа експертиза.

Върховният административен съд в настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване.

Съдът преценява касационната жалба като неоснователна.

Обжалваното решение е второ по реда си по спора. Първоначалното решение по делото е отменено в една част с решение на Върховния административен съд № 10330 от 6.08.2009 г. по адм. д. № 13931/08 г. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВАС. С решението си касационният съдебен състав е дал указания, при новото разглеждане на делото да се събере комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица, притежаващи счетоводни познания и такива, притежаващи технически познания, които да дадат заключение относно всеки един от процесните активи дали представлява стопански инвентар или машини, съоръжения, оборудване, съответно към коя категория по чл. 22, ал. 2 от ЗКПО (отм.) следва да се причисли.

При повторното разглеждането на делото в частта, в която то е върнато, Софийски градски съд допуска и приема експертиза, като основава решението си именно на заключението й.

Спорът между страните се свежда до следното: С ДРА № 382/28.01.2004 г. на "Унифарм" АД са определени задължения по ЗКПО в резултат и на увеличаване на финансовия резултат за периодите 1999 - 2002 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО с превишението на счетоводната амортизационна квота над данъчно признатия размер за активи, осчетоводени по сметка 204 - машини, съоръжения, оборудване, които според данъчните органи принадлежат към категорията "стопански инвентар" и следва да бъдат осчетоводени по сметка 206. Прието е, че неправилното осчетоводявяне е довело до неправилно приложена годишна амортизационна норма към активите, т. е., вместо 1 % годишна амортизационна норма, която е нормата за процесните години за активи от групата "стопански инвентар", данъчнозадълженото лице е прилагало норма 20 % - за активи от групата "машини, съоръжения и оборудване". В ДРА е отбелязано, че това различие е коригирано от данъчния субект към 1.01.03 г.

Въз основа на тези констатации, органът по приходите е увеличил на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО финансовия резултат на субекта, с разликата, превишаваща годишната амортизационна норма за данъчни цели. В ДРА не са индивидуализирани активите, които според данъчните органи следва да се причислят към категорията "стопански инвентар". Такава индивидуализация липсва и в решението на директора на РДД - София. В решението обаче е посочена формула посредством която е изчислено превишението, с което е увеличен финансовия резултат за ревизираните години. От съдържанието на посочената формула следва извод, че тя е приложена спрямо всички активи от справките за начислени амортизации на ДМА.

Жалбоподателят е поддържал, че единственият мотив на данъчния орган да приеме, че ревизираният субект е приложил по-голяма амортизационна норма към активите си от определената за данъчни цели, е обстоятелството че самото дружество е прехвърлило активите към 1.01.2003 г. по сметка 206. Твърдяло се е от жалбоподателя, че по-голямата част от тези активи са свързани пряко с производствената дейност на предприятието и имат характер на производствено оборудване.

От тезите на спорещите страни следва, че спорният въпрос се свежда до характера и предназначението на въпросните активи, а от там и до категоризацията им по чл. 22, ал. 2 от ЗКПО (отм.) в приложимата редакция на разпоредбата.

С обжалваното решение, Софийски градски съд правилно е определил спорният въпрос. Правилно е определена и приложимата правна норма чл. 22, ал. 2 от ЗКПО (отм.) в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 119 от 2002 г. Разпоредбата гласи: чл. 22. (2)(отм.) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:

1. ...

1. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер (с ДВ, бр. 110 от 2001 г. тази точка е допълнена и с "автомобили".

1. ...

1. категория IV - всички останали амортизируеми активи.

За да определи в коя група (II-ра или IV-та) от чл. 22 попадат въпросните активи, съдът се е позовал на приетата по делото, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, според която всички ДМА, за които са начислявани амортизационни отчисления за процесния период попадат във втора категория и правилно са заведени по сметка 204. Изложени са съображения от съда, че с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗКПО (отм.) в приложимата и редакция, компютри и апаратура също се включват към II кат. с 20 % максимална амортизационна норма, а в тази категория влизат повечето от посочените в справката активи, включително и тези коментирани в решението на ВАС. Съдът е преценил, че констатациите в ДРА са опровергани от заключението на приетата експертиза. Взето е предвид също така, че в самия ДРА не е посочено за кои точно активи е извършена корекцията, както и че съдът не разполага със специални знания да извърши преценка на въпросните активи.

Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на СГС в оспорената му част. То е постановено след подробен и съдържателен анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на съда кореспондират на данните по делото, поради което са обосновани и правилни. Въз основа на обективния анализ на установената по спора фактическа обстановка са направени верни изводи. Съдът е приложил правилно материалния закон. Основателно е посочено от СГС, че в ДРА липсват мотиви, индивидуализиращи активите, за които данъчният орган приема, че неправилно са възприети като такива от категория II. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че изводът на данъчния орган за приложена по-висока амортизационна норма от законоустановената от данъчния субект спрямо някои от активите си, е необоснован, поради което и неправилен. От друга страна, СГС е изпълнил дадените му указания отВАС и е назначил съдебна експертиза. Констатациите и изводите на експертизата са, че заведените активи по сметка 204 отговарят на изискванията на ЕКОС с характеристики за такива активи. Правилно, за да формира извода си относно характера и предназначението на въпросните активи съдът се е позовал на заключението, дадено от експерти, притежаващи необходимите специални знания, за да извършат категоризацията на активите.

Възраженията в касационната жалба по своята същност представляват оспорване на приетата и кредитирана от съда експертиза. Това оспорване е следвало да се направи в първоинстанционното производство при приемането на експертизата. За доказване на възраженията си касаторът е разполагал и с възможността във връзка с оспорването, да поиска нова тройна експертиза или да постави допълнителна задача на вещите лица. Това обаче не е сторено. При положение, че по делото не са събрани данни, опровергаващи констатациите и изводите на тройната експертиза, първоинстанционният съд основателно е кредитирал и е основал изводите си на заключението й.

По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК