Решение № 11965 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2010 г.

Решение № 11965 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Славчо Христов Славов от гр. Ст. Загора, против Решение № 4010/25.03.2010 г. по адм. д. № 13195/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото. Основният му довод за това е, че съдът при постановяване на решението си не е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е бил уволнен от длъжност, която преди издаването на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не е заемал. Според него се касае до допуснато от съда съществено нарушение, което налага отмяната на постановения акт и решаването на спора по същество и бъде отменена като незаконосъобразна и издадената от министъра на вътрешните работи заповед. Ответника по делото, министъра на вътрешните работи чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Според него по делото са представени Заповед № К-1283/09 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щата на Областна дирекция на МВР - гр. Стара Загора, както и писмо № К-1137/10 г. на Дирекция "Човешки ресурси" към МВР, от които е видно, че длъжността "Директор на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - Стара Загора се е преименувала на "Началник на пожарна безопасност и спасяване". Предвид това счита, че касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. По адм. д. № 13195/2009 г. на Върховния административен съд жалбоподателят Славчо Христов Славов от гр. Стара Загора е обжалвал Заповед № К-6977/17.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, по инициатива на органа на назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 268, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като началник "Пожарна безопасност и спасяване" при Областна дирекция на МВР Ст. Загора. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без да е изяснена заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение и при липсата на мотивирано предложение за това, каквото е изискването на ЗМВР. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта е издадена при съобразяване с предвидената от закона форма, при наличието на всички изискуеми от закона реквизити и при отсъствието на твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че той е освободен от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно подписаният от него акт за сдаване на длъжност от 14.09.2009 г. В съответствие с § 3 от ПЗР на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители, не се прекратяват а се преобразуват, считано от датата на влизане на закона в сила - 1.05.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията и им се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност. Според съда, заповедта по § 3 няма пораждащо значение за служебното правоотношение, тъй като то е налице по силата на закона. В този смисъл липсата на заповед по § 3 по отношение на жалбоподателя е без правно значение за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Приел е още, че е налице правоприемство в структурите на МВР, при което в съответствие с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР създадените с новия ЗМВР в сила от 1.05.2006 г. областни дирекции, са правоприемници на правата и задълженията на на СДВР и бившите РДВР. По отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за освобождаването му - 32 години и 10 месеца осигурителен стаж, от които 29 години и един месец служебен стаж в системата на МВР. Въз основа на горните обстоятелства е стигнал до извода за законосъобразност на заповедта на министъра на вътрешните работи и е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателя Славов срещу нея. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и обосновано. При постановяването му съдът е преценил правилно доводите на страните и представените релевантни за спора доказателства, не е допуснал съществено процесуално нарушение и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и правилно ги е приел за неоснователни. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при наличието на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия, независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж от които две трети от него да са действително изслужени като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното правоотношение е изцяло предоставена за реализиране на инициативата на административния орган. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил и взел пред вид обстоятелството дали има заповед за преназначаване във връзка с прекратяване на предшестващото правоотношение с него. От оспорената заповед е видно, че се прекратява служебното правоотношение на комисар Славчо Христов Славов, началник на "Пожарна безопасност и спасяване" към Областна дирекция на МВР Стара Загора I степен, категория Б. В акта за сдаване на длъжност от 14.09.2009 г. приложен на л. 27 от делото е видно, че същият е сдал длъжността "Началник на " Пожарна безопасност и спасяване" при ОД на МВР Стара Загора". При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че съгласно § 3 от ПЗР на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители, не се прекратяват а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, както и че доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР на ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Съществувалото правоотношение между държавата и жалбоподателя не е прекратено според § 110 от ПЗР на ЗМВР (ДВ, бр. 69/2008 г.), който текст препраща към нормата на чл. 87а от ЗДС, след създаването на новата структура в МВР, защото съществувалите щатове на държавните служители са преминали в новата структура. Според § 108, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Това означава преминаване на всички права, задължения и съществуващи правоотношения от закритите структури към МВР, в това число и на съществувалото правоотношение между жалбоподателя и закритата структура. Съществувалото правоотношение на жалбоподателя като държавен служител е запазено по силата на закона. По изложените съображения Петчленен състав на ВАС приема, че тричленният състав не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК и същото като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,