Решение № 7580 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2009 г.

Решение № 7580 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 1240 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 5921/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 31 от 14.03.2000 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отпуснало на Юри Георгиев Лесев от гр. София лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) във връзка с § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, считано от 01.10.1999 г. При определянето на пенсията е било прието, че е от първа категория трудовият стаж, придобит от Юри Лесев: а) за времето от 15.02.1977 г. до 02.12.1991 г. (14 години 9 месеца и 17 дни) като началник на рудник "Бялата вода" в състава на ДСО "Редки метали" - Бухово, признат със заповед № 154 от 17.10.1960 г. на Комитета по промишлеността за силикозен и с радиоактивни йонизиращи лъчения; б) за времето от 24.06.1992 г. до 01.10.1999 г. (7 години 3 месеца и 7 дни) на непосочена длъжност в предприятие на "Чугунолеене" АД, гр. Ихтиман. В началото на 2008 г. било констатирано, че осигурителят "Чугунолеене" АД бил посочил данни, които определят трудовия стаж на Юри Лесев като такъв от трета категория, а не от първа, както неправилно (според пенсионните органи) било прието с разпореждане № 31 от 14.03.2000 г. Затова и на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 КСО с разпореждане от 05.03.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило пенсията на Лесев от датата на отпускането й, а едновременно с това е направило ново преизчисляване по § 7 ПЗР на КСО на тази пенсия, като трудовият стаж от 14 години 9 месеца и 17 дни е зачело като осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 2 КСО, а не по чл. 104, ал. 3 КСО. Сезиран с жалба от Юри Лесев касационният жалбоподател е приел за обосновани и правилни изводите на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за допуснати грешки при определянето на категорията труд (осигурителен стаж) и с подробно мотивирано решение № 300 от 17.09.2008 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане от 05.03.2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че изменението на пенсията е направено в нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и § 7, ал. 2 ПЗР на КСО, защото намаляването на нейния размер не било обусловено от допусната грешка при първоначалното му определяне, а от недопустимо прекатегоризиране на трудовия стаж. Освен това неправилно трудовият стаж от 14 години 9 месеца и 17 дни бил определен като такъв по чл. 104, ал. 2 КСО, защото този стаж напълно съответствал на изискванията по чл. 104, ал. 3 КСО в редакцията на тази разпоредба до 08.04.2000 г. За трудовия стаж в "Чугунолеене" АД, гр. Ихтиман, не са изложени мотиви. Решението на Административен съд - София град е правилно в частта, с която е отменено решение № 300 от 17.09.2008 г. на главния директор на СУСО и е неправилно в частта, с която е отменено разпореждането от 05.03.2008 г. От съдържанието на разпореждане № 31 от 14.03.2000 г., с което е била определена първоначално пенсията на Юри Лесев, е видно, че трудовият (осигурителният) стаж от 14 години 9 месеца и 17 дни, придобит на длъжност началник на рудник "Бялата вода", е бил отчетен в изпълнение на правилото по § 2, ал. 1 ПЗР на КСО като такъв по т. 4в, изр. 1-во от ПМС № 40 от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (ПМС № 40 от 1968 г.), и на основание т. 1, предл. 1-во от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) е определен като първа категория труд. Освен това при определяне на размера на пенсията са били прибавени и 30 % по ПМС № 40 от 1968 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя аргументите, с които касационния жалбоподател мотивира становището си, че при това определяне на пенсията на Юри Лесев длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е допуснало грешка и неправилно е зачело трудовия стаж от 7 години 3 месеца и 7 дни на непосочена длъжност в предприятие на "Чугунолеене" АД, гр. Ихтиман като труд от първа категория. Че това е така, се вижда не само от посочените в удостоверение № 691 от 14.10.1999 г. размери на внасяните за него осигурителни вноски, но при новото удостоверяване с удостоверението на л. 46 от делото на Административен съд - София град (изходящият номер и датата на удостоверението не се четат) това обстоятелство - че целият трудов стаж на Юри Лесев в "Чугунолеене" АД е от трета категория - вече е изрично удостоверено от осигурителя. При преизчисляването на пенсията, направено с оспореното разпореждане от 05.03.2008 г., обаче са пропуснати записи, законосъобразно направени с разпореждането от 14.03.2000 г., без да бъдат изложени аргументи защо и в изпълнение на кои правила тези записи сега трябва да отпаднат. Законосъобразно с оглед на правилата по чл. 35, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР на КСО всичкият трудов стаж на Юри Лесев е определен като такъв от първа категория - общо (след посоченото в чл. 35, ал. 2 ППЗП преобразуване) 20 години 11 месеца и 20 дни - с разпореждането са приети 18 дни, но тази разлика от 2 дни е ирелевантна за размера на пенсията; възможно е тя да се дължи и на допусната техническа грешка при изчисляването, направено от настоящия съдебен състав. След определянето на трудовия стаж в двете разпореждания - от 14.03.2000 г. и от 05.03.2008 г. - следват идентични записи на 6 реда. На седмия ред - "Осъвременено възнаграждение" - записите обаче са различни. На този ред в разпореждането от 14.03.2000 г. е написано числото 187, 16. В разпореждането от 05.03.2008 г. е вписана 0. Липсват каквито и да било аргументи защо с разпореждането от 05.03.2008 г. е отречено осъвремененото възнаграждение. А това отричане е от съществено значение за по-нататъшните изчисления. Защото при осъвременено възнаграждение от 187, 16 лв., каквото е било възприето с разпореждането от 14.03.2000 г. и при правилното възприетото с разпореждането от 05.03.2008 г. коригиране на този размер с 30 % по правилото на т. 4в, б. "б" от ПМС № 40 от 1968 г. крайният размер на пенсията, определен по правилото на § 2, ал. 1 ПЗР на КСО, ще бъде 243, 31 лв. (187, 16 + 56, 15). А този размер от 243, 31 лв. ще изключи преизчисляването по § 7 ПЗР на КСО, защото според ал. 2 на този § 7 преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Което от своя страна ще изключи спора дали трудът от първа категория от 14 години 9 месеца и 17 дни, придобит на длъжността началник на рудник "Бялата вода", следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 или по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО. Изразеното от Административен съд - София град становище по този спор е правилно и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Според първоначалната редакция на чл. 104, ал. 3 КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) за работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Този акт на Министерския съвет, както вече се каза по-горе, е цитираното вече ПМС № 40 от 1968 г., а не чл. 16, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), защото тази разпоредба до изменението на чл. 104, ал. 3 КСО (ДВ, бр. 64 от 04.08.2000 г.) е в противоречие с посочената норма на значително по-висш по степен нормативен акт и поради това на основание чл. 15, ал. 3 (предишна ал. 2) от Закона за нормативните актове до 07.08.2000 г. чл. 16, ал. 3 НПОС се игнорира като се прилага правилото на чл. 104, ал. 3 КСО в първоначалната му редакция. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че оспореното от касационния жалбоподател решение на Административен съд - София град следва да бъде отменено в частта, с която е отменено разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО от 05.03.2008 г. и вместо него следва да бъде постановено друго (чл. 222, ал. 1 АПК), с което на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото се изпрати като преписка на главния директор на СУСО, който да реши по същество въпроса за правилността на разпореждането от 05.03.2008 г. като съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на закона (вкл. и на чл. 104, ал. 3 КСО), дадени по-горе с мотивите на това решение. В останалата му част решението на Административен съд - София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в касационната инстанция съдебните и деловодни разноски следва да останат в тежест на страните, така, както са направени от всяка от тях. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,