Решение № 13427 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Център за развитие на човешките ресурси" /ЦРЧР/,гр. София, представляван от изпълнителния му директор, чрез процесуален представител, срещу решение 782/05.02.2024 г. по адм.дело 9711/2023 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което ЦРЧР е осъден да заплати в полза на А. Д. П. и Д. В. К. по 12 000 лева за всеки от двамата ищци - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от допускане на неправомерно обработване на техни лични данни от ЦРЧР в качеството му на администратор на лични данни, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска обезсилването му или отмяната му, отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски, както са претендирани в първата инстанция съгласно уточнението в съдебно заседание. Ответниците по касационна жалба - А. Д. П., жив. в гр. София, и Д. В. К., жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор, искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за процесуално представителство от един адвокат за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по оплакванията за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Производството по предявения от П. и К. иск срещу ЦРЧР за обезщетение за неимуществени вреди е било образувано първоначално пред Софийски районен съд /СРС/ и СРС със свое решение 20026445/31.03.2022 г. по гр.д. 21411/2021 г. е отхвърлил предявените от А. Д. П. и Д. В. К. срещу ЦРЧР осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 24 000 лева - по 12 000 лева за всеки от двамата ищци, представляващо претендирано обезщетение относно причинени неимуществени вреди, вследствие от засегнат субективен интерес, в резултат на предоставянето на поверителна за ищците информация, представена в публичното пространство от служители на ЦРЧР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. С решение 3301/21.06.2023 година по въззивно гр.д. 6699/2022 г. на Софийски градски съд /СГС/ е обезсилено решението на СРС, прекратено е производството по делото и е изпратена исковата молба за разглеждане от АССГ. В мотивите си СГС е приел, че предявените искове са за вреди от неправомерна обработка на лични данни и са подсъдни на основание чл.39, ал.2 ЗЗЛД на административен съд - в случая на АССГ. АССГ след образуване на делото е насрочил открито съдебно заседание с резолюция, поставена от съда на молба от 23.10.2023 г. от ищците /л.8 от делото/, като е отбелязал в нея, че следва да се призоват страните и същите могат да сочат доказателства. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в липса на определение за разпределение на тежестта на доказване в нарушение на чл.170, ал.3 АПК и липса на проект за доклад и доклад по делото в нарушение на чл.146 ГПК вр. чл.144 АПК, като на страните не са дадени каквито и да е било указания съобразно изискванията на чл.140, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК. Неоснователно е възражението на ответниците по касация, че предвид разпределението на тежестта на доказване и изготвянето на проект за доклад и доклад от СРС, в случая липсва съществено процесуално нарушение допуснато от АССГ. Напротив нарушението е съществено, тъй като СРС е указал тежест на доказване и е изготвил доклад за искове, предявени на основание чл.49 ЗЗД, а АССГ е постановил съдебен акт, приемайки, че е сезиран с иск срещу администратор на лични данни с правно основание по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ ЕО(ОРЗД), без да укаже спецификите на доказване, както на администратора на лични данни, така и на субектите на лични данни, с което е нарушил правото им на защита. Основателно е и оплакването, че съдът не е анализирал фактически твърдения в исковата молба и не е извършил преценка дали същите са относими към задълженията на администратора на лични данни по ОРЗД и съответно не е предприел необходимите процесуални действия след анализа си и преди постановяване на съдебното решение. АССГ не е изслушал вещото лице по назначената пред СРС съдебна компютърно - техническа експертиза и съответно не е приел това доказателствено средство, отнасящо се до един от основните спорни въпроси - а именно дали разпространението на информацията за ищците се дължи на бившия служител на ЦРЧР . Същият не е приобщавал по надлежния ред и видеозаписа от телевизионното предаване, за което се твърди от ищците, че доказва разпространяването на информацията за тях. АССГ е приел писмените доказателства по делото, но не ги е анализирал и не е обсъдил и доказателствата в подкрепа на твърдението на ответника по иска, че информацията е била публично достъпна и от други източници, включително и интернет сайтове на трети лица. Вместо това АССГ е приел, че между страните е безспорно, че именно служители на ЦЧРЧ са предоставили на медиите личните данни на ищците, с което е нарушил и задължението да обсъди събере относимите поискани от страните доказателства, да ги анализира и въз основа на тях да направи фактически си установявания в мотивите на съдебно решение. Основателно е оплакването на касатора, че не са обсъдени и възраженията му, че обработването на лични данни за целите на установяване на конфликт на интереси и за целите на журналистическо разследване не противоречи на ОРЗД. Необсъждането на доказателствата по делото и правните аргументи на ЦРЧР е нарушило правото на защита на ответника по иска. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, при което да бъдат спазени описаните по - горе процесуални правила. По исканията за присъждане на разноски, направени в производството пред ВАС, следва да се произнесе АССГ на основание чл.226, ал.3 АПК, като отчете и изхода на делото по същество. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение