Решение № 3471 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 601/2010 г.

Решение № 3471 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 601/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Божидар Георгиев Георгиев от гр. Бургас, чрез процесуалния представител срещу решение № 14999 от 8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 8017 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-3119 от 7.5.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи за незаконосъобразност на заповедта на министъра. Иска отмяна на съдебния акт и да се реши делото по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - министър на вътрешните работи я оспорва. Твърди, че решението е правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила, в представени по делото подробни писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била заповед № К-3119 от 7.5.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, затова, че за периода от 12.4.2007 г. до 13.3.2009 г. е задържал прокурорски преписки № 1240/2004 г. и № 5112/2005 г. в нарушение на прокурорски разпореждания за незабавното им изпращане и е препятствал наказателно преследване, поради което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. За да отхвърли жалбата съда е направил подробен анализ на доказателствата по преписката и е посочил, че заповедта е законосъобразна, издадена от дисциплинарно наказващ орган въз основа на наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Проведеното дисциплинарно производство било съответно на изискванията, посочени в закона и правилника за прилагането му, а нарушението е въз основа на факти, установени в хода на дисциплинарното производство. В съдебното не са установени никакви други данни, които биха довели до друг извод. Решението е правилно. В касационната жалба само са посочени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, но развитите доводи касаят законосъобразността на заповедта, които са развити пред първата инстанция. В съдебният акт не се наблюдават никакви нарушения нито на процесуалните правила, нито на материалния закон, същият е мотивиран, с обсъдени доказателства и надлежни правни изводи. С процесната заповед, издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР както и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител от МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-1601 от 24.3.2009 г. на министъра на вътрешните работи въз основа на данни за извършено дисциплинарно нарушение в преписка № 4207 от 19.3.2009 г. Установено е задържането на прокурорските преписки за почти две години и възпрепятстването на наказателно преследване на извършителите. Лицето е изслушано, дадени законовите възможности за реализиране на правото на защита. Издадена е обобщената справка, връчена на служителя при условията на чл. 243, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР. Няма допуснати процесуални нарушения в производството по издаване на заповедта. Събраните данни относно извършването на дисциплинарното нарушение са неоспорени, установени по надлежния ред и твърденията на касатора остават недоказани. Представените пред настоящата инстанция доказателства не променят крайния извод за законосъобразност на заповедта - липсата на основание за ангажиране на наказателна отговорност не освобождава лицето от дисциплинарна отговорност с оглед неизпълнението на служебните задължения. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд,