Решение № 384 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г.

Решение № 384 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, № 649 от 23.11.2009 г. постановено по гр. д. № 726/2009 г., с което е потвърдено решение на Елинпелински районен съд от 16.04.2009 г. по гр. д. № 407/2008 г. за отхвърляне на предявения от Р. А. С. срещу Г. С. Х. и М. Г. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят покрива и тавана на едноетажна къща, построена в УПИ VI-415 от кв. 53 по плана на[населено място]. Жалбоподателят Р. А. С. поддържа, че обжалваното решение е нищожно и евентуално неправилно. Твърдението за нищожност е обосновано с нарушение на повелителни и "свръхповелителни" правни норми, както и с липса на мотиви. В 12 точки са развити допуснатите от съда нарушения, довели да неправилни изводи, нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по жалбата Г. С. Х. и М. Г. Х. не са подали писмен отговор. С определение № 533 от 25.05.2010 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие[населено място] решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. на ОСГК по въпроса дали извършването на разрушаване и строеж в съсобствен имот въз основа на разрешение за строеж на името на един съсобственик представлява действие, което създава пречки за ползване на имота и застрашава правото на собственост на другите съсобственици. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Софийски окръжен съд е приел, че ответникът Г. С. Х. е собственик по 4/6 идеални части от дворното място и 16/24 ид. ч. от жилищната сграда, като част от съсобствеността е придобил по завещание от Д. Х. С., а друга част по наследство от баща си С. Х. С.. Ищецът Р. А. С. е собственик на 1/16 ид. ч. от къщата, което право е придобил по наследство от баща си А. Х. С.. Останалите 13/48 ид. ч. от къщата и 2/6 ид. ч. от дворното място са собственост на други лица - наследници на М. С., които не участват в процеса. Във връзка с наведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност от завещателя Д. С. Х. и от ответника Г. С. Х. съдът е приел за недоказано, че те са превърнали държането на частите на останалите сънаследници във владение и са демонстрирали собственическото си намерение спрямо тях, поради което не са могли да станат изключителни собственици на дворното място и къщата. Според съда ищецът Р. С. като собственик на 1/16 ид. ч. от къщата има право да иска от трети лица да преустановят неправомерните си действия, пречещи на правото на собственост, включително от друг съсобственик. В случая обаче останало недоказано извършени ли са действия по бутане на покрива и кой ги е извършил и поради това искът е неоснователен. Независимо от това, съдът е изложил съображения, че предприетите от ответниците строителни действия не са самоволни, а са въз основа на одобрен архитектурен проект за пристрояване и разширяване на сградата, като извършването на строеж не е действие, което смущава правото на собственост на другите съсобственици и не препятства упражняването на правото на собственост на ищеца. На последно място съдът е изтъкнал, че за действия на управление и използване на общата вещ, каквито са ремонтът и пристрояването на имота, решение може да вземе съсобственикът с дял по-голям от 50%, какъвто е ответника. По основанието за допускане на касационно обжалване. В цитираното Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. на ОСГК се приема, че съсобственикът има право чрез иск по чл. 109 ЗС да иска прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в отклонение на разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби. Добавя се също така, че разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но те не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат чужди права. Затова засегнатият носител на правото на собственост не е лишен от защита чрез негаторен иск въпреки наличието на съответните административни актове относно строежа. Настоящият състав възприема така посочената практика. Тук следва да се допълни, че е постановено в производство по чл. 290 ГПК решение № 430 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на Върховния касационен съд, IIг. о., според което при незаконно строителство ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правото му на собственост. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: На първо място, несъстоятелни са доводите в жалбата за нищожност на решението. Нищожността е най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав; не е писмено или не е подписано/ или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно неразбираемо. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, то те не обуславят нищожност на решението, а евентуално до недопустимост или неправилност. Обжалваното решение не страда от горните пороци, водещи до нищожност. То е постановено от законен състав в изискуемата от закона форма, подписано е и е мотивирано напълно разбираемо. В съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона. В разрез с разрешението в ТРОСГК № 31/1985 г. е съдът е приел, че щом е издадено разрешение за строеж на името на ответника, то извършените от него действия не накърняват правата на ищеца като съсобственик. В случая след като е установено, че ищецът е съсобственик на сградата и ответникът е предприел действия по издаване на строително разрешение за пристрояване и надстрояване на тази сграда, без негово съгласие следва, че действията му са в нарушение на закона, а именно на чл. 183 ЗУТ, който сочи, че строеж в съсобствен имот може да се разрешава със съгласие на всички съсобственици. От друга страна, тъй като визираните в исковата молба неоснователни действия, пречещи на упражняването на правото на собственост, са разрушаване на покрива и тавана на съществуващата едноетажна жилищна сграда, а не новото строителство, то не е изяснено дали те са извършени като подготвителен етап за изграждане на разрешеното според строителните книжа. За уточняване на конкретното състояние на сградата и параметрите на извършеното разрушаване, съответно застрояване, е било необходимо изслушване на техническа експертиза, каквато съдът има правомощие да допусне и служебно съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК. Едва след това може да се извърши надлежна преценка дали действията по разрушаване на покрива и тавана са самостоятелни такива или са част от предстоящото строителство и с оглед на това да се даде разрешение на спорния въпрос относно неоснователността на предприетите от ответниците действия и създаването чрез тях на пречки за правото на собственост на другия съсобственик. Следва да се допълни, че са необосновани изводите на съда за недоказаност на обстоятелството от кого е извършено разрушаването. Вярно е, че разпитаните свидетели не дават категоричен отговор на този въпрос, но те са посочили, че само ответника Г. Х. държи имота и прави ремонт на къщата. Не е отчетено значението на изявлението на пълномощника на ответниците в първото съдебно заседание в първоинстанционния съд, че ответникът е започнал строеж в мястото, поради което е премахнал покрива на жилищната сграда. При тези изводи и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд поради необходимостта да се извършат процесуални действия. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.