Решение № 4082 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2010 г.

Решение № 4082 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Джабарова касационна жалба срещу решение № 1002 от 10.08.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1466/09 г., с което е прогласена нищожността на РА № 900556 от 3.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-236/30.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г., както и че в конкретния случай ревизията е възложена със заповед № 900556 от 15.04.2009 г., т. е. след влизане в сила на посоченото изменение. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АЛФА ДЕВЕЛОПМЕНТС" - ООД - гр. Бургас оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище от управителя и представляващ дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил РА № 900556 от 3.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-236/30.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП. Съдът е прогласил нищожността на РА, като е приел следното: Ревизията е възложена със ЗВР № 900556 от 15.04.2009 г., издадена от началник на сектор "Ревизии и проверки" при отдел "Контролна дейност" на ТД на НАП - Бургас на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. По делото няма спор, че за процесните периоди има издадени АПВ, предхождащи по време процесния РА. Те се отнасят за същите данъчни задължения по ЗДДС (отм.). При тези обстоятелства органът по приходите е могъл единствено и само при условията на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК да измени вече установените с АПВ данъчни задължения на ревизираното лице, което изисква провеждането на различна процедура по възлагането на ревизията. Поради това, РА е издаден от некомпетентен орган. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, не споделя така направените правни изводи от страна на административния съд. Ревизията е възложена със заповед № 900556 от 15.04.2009 г., т. е. след влизане в сила на изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/07 г./ на 19.12.07 г. Съгласно изречение второ на изменената ал. 3 от посочената норма, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Доколкото не е посочено, че задълженията подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по реда на чл. 133-134 от ДОПК, който е особен ред за изменение на вече установени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то следва да се приеме, че законодателят е допуснал тези задължения да се установяват чрез ревизия по общия ред, независимо от извършеното прихващане или възстановяване. След като законодателят е предвидил, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията подлежат на установяване с извършване на ревизия, то той допуска ревизия да бъде извършена и независимо от това, че прихващането или възстановяването е направено с АПВ, издадени по реда на ДОПК. Тъй като преди посоченото изменение в своите съдебни решения винаги ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, то няма как да не се вземе предвид датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизията, след като това е обстоятелството, обусляващо нищожността на РА. В случая заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - чл. 113 е издадена на 15.04.09 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, допускащо извършване на ревизия по този общ ред, независимо от това дали преди това е извършено прихващане или възстановяване и не може да се приеме, че тази ревизия е възложена от некомпетентен орган. Поради изложеното, решението на Административен съд - гр. Бургас следва да бъде отменено. В обжалваното решения няма изложени мотиви, свързани с решаването на правния спор по същество и затова е налице съществено процесуално нарушение по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, налагащо връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По исканията на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, който ще разгледа делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение