Решение № 6042 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2014 г.

Решение № 6042 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 391 от 22.01.2014 г., постановено по адм. д. № 8363/2013 г., Административен съд - гр. София град, първо отделение, 16-ти състав, е отменил по жалбата на "Шолц България"-АД решение № 9600-0212/05.07.2013 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 428/14.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", в частта, с която е оставено без уважение искането на "Шолц България"-АД за заплащане на законната лихва върху подлежащите на възстановяване суми в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е изпратил делото като преписка на началника на митница Столична, за ново произнасяне по молба вх. № 9600 - 0045/16.05.2013/09 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Административният съд е осъдил Агенция "митници" да заплати на "Шолц България"-АД разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Столична, представляван от процесуалния му представител Тодорка Попгеоргиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд -София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да остави в сила решение № 9600-0212/05.07.2013 г. на началника на митница Столична. Ответното по касационната жалба дружество "Шолц България"-АД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалбата на "Шолц България"-АД решение № 9600-0212/05.07.2013 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № 428/14.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", в частта, с която е оставено без уважение искането на "Шолц България"-АД за заплащане на законната лихва върху подлежащите на възстановяване суми в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е изпратил делото като преписка на началника на митница Столична, за ново произнасяне по молба вх. № 9600 - 0045/16.05.2013/09 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на оспорения митнически акт, административното производство по който е започнало по искане на "Шолц България"-АД № 9600 - 0045/16.05.2013/09г за възстановяване на заплатени от дружеството суми, за които е установено с влязло в законна сила съдебно решение, че са недължимо платени. Съдът е описал двете ЕАД - № 08BG005000Н0173290/20080929 и № 08BG005000Н0189433/20081023, по които е извършен внос от дружеството и размера на митническите задължения, заплатени от дружеството - допълнително антидъмпингово мито и ДДС, съдебното решение, с което е отменено решението на митнически орган за определяне на допълнителните митнически задължения, разпореждането на началника на Митница Столична за възстановяване на сумите и определения от него начален момент на дължимост на лихва за забава върху тези суми - от датата на подаване на искането 16.05.2013 г. до датата на окончателното им възстановяване, като в тази част е направено позоваване на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. При така изложената фактическа обстановка, макар и да не е посочено изрично, съдът е формулирал основният спорен въпрос между страните - кой е началният момент, от който насетне се дължи лихва забава върху заплатените от дружеството митнически задължения - дали от момента на извършеното плащане на задълженията, каквато теза поддържа жалбоподателя/сега ответник по касация/, или от момента на подаване на искането за възстановяване на сумите, каквато теза поддържа митническия орган. Първоинстанционният съд е възприел тезата на дружеството относно началния момент на дължимост на лихвата, което е обосновало и изводите му за незаконосъобразност на оспорения митнически акт. Систематизирани, мотивите на съда се свеждат до следното: 1. съгласно чл. 219а, изр. 2 от ЗМ, в случаите когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо платените суми се връщат със законната лихва; 2. решение № 9600 - 0045/06.04.2009 г. за определяне на допълнителни митнически задължения е отменено с влязло в законна сила съдебно решение, поради което се касае за плащане, което е недължимо платено към момента на самото плащане, тъй като не е бил налице съответния фактически състав за възникване на задължението, а не за плащане поради отпаднало основание, каквато теза поддържа митническия орган; 3. законната лихва следва да бъде изчислена за цялата недължимо платена сума, която включва и лихви върху недължимо платени митни сборове, като в случая не е приложима нормата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК. Решаващият съд е приел за неоснователно позоваването от страна на митническия орган на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. След кратко възпроизвеждане на искането за преюдициално запитване по което е образувано въпросното дело и даденото тълкуване с решението на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във вр. с чл. 214, 222, § 1, б. "а" и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността е посочено, че в решението на СЕС не се третира въпроса за началния момент, от който се дължи лихва в случаите когато митото е недължимо събрано от митническите органи и такъв въпрос не е бил поставян за тълкуване. Отбелязано е, че след като митните сборове са недължимо заплатени от лицето, т. е. сумата не е следвало изобщо да бъде събирана от митническия орган, то задълженото лице е било лишено от тази сума за определен период от време поради действията на митническия орган, поради което следва да получи законната лихва върху неизползваната сума върху цялото време, през което не е могло да я ползва. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и необходимостта от неговата отмяна с връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. Решението на Административен съд - гр. София град е правилно и законосъобразно. Макар в касационна жалба на началника на Митница Столична да се твърди за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основните оплаквания в жалбата са за допуснато нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи защо според касатора неправилно е отказано позоваването на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. и че по този начин се стига до противоречиво прилагане на разпоредбите за начисляване на лихва върху главницата в митническото законодателство. Твърди се още, че след като в нормите на чл. 219а и чл. 211 от ЗМ законодателят е посочил, че сумите се връщат със законната лихва, то следва да се допуска различно тълкуване относно началния момент, от който се дължи лихвата. На отделен ред се правят оплаквания относно изводите на съда, че при връщането на сумите се дължи лихва и върху лихвите, които са били начислени върху допълнително определените митнически задължения. Решението на Административен съд -гр. София е правилно и законосъобразно. Както бе посочено, по делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Спорът се свежда единствено до тълкуването и приложението на материалния закон и по специално от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събрани митни сборове - дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В случая се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. Първо. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от едва от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по него акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В този смисъл има и съществуваща съдебна практика, подробно цитирана в писмената защита на пълномощника на "Шулц България"-АД пред първоинстанционния съд /л. 66 от делото/. Следва да бъдат споделени и изводите на административния съд за неприложимост в случая на тълкуването на закона, дадено в решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. Въпросното решение дава тълкуване на посочените по-горе разпоредби от Регламент 2913/92 относно началния момент на дължимост на лихви в една специфична хипотеза - при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обръщение на стока подлежаща на облагане при износ и поставяне под режим временен внос и дължимост на лихви когато митата не са заплатени в определения срок. По спорния въпрос относно началния момент на дължимост на лихвите за забава при неправилно определени митнически задължения, отменени с влязъл в сила съдебен акт, Съдът на Европейския съюз се произнесъл с друго свое решение от 18.04.2013 г. по дело № С - 565/11. С него решение по сходен казус се дава тълкуване в смисъл, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно приетото от първоинстанционния съд, че в състава на недължимо платените суми следва да бъдат включени и лихвите за забава върху неправилно определените митнически задължения, от което следва, че се дължат лихви при възстановяване и върху тези суми. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът не прави разлика в вида на недължимо платените суми, т. е. дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми, в това число и върху лихвите за забава. Доколкото нормата на чл. 219а, изр. 2 е специална, то тя има приоритет пред общите норми, в това число и пред принципа за не дължимост на лихва върху лихва - чл. 175, ал. 3 от ДОПК.. В този смисъл в съдебната практика е решение № 11718 от 05.11.2008 г. на ВАС, първо а отделение, постановено по адм. д. № 7607/08 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - София град е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Митница Столична следва да бъде осъдена да заплати на "Шолц България"-АД разноски по делото в размер на 3 064,64 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,