Решение № 12461 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2012 г.

Решение № 12461 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Чавдар Иванов Кръстев и Людмила Николаевна Кирилова, чрез проц им представител адв. Стоян Златев, против Решение № 827/23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3819/2011 г. по описа на Административен съд Варна, в частта му за разноските. Иска се отмяната му в обжалваната част. Подадена е и втора касационна жалба от Председателя на Общински съвет Варна Николай Николов Апостолов, чрез проц. представител адв. Деяна Стефанова, против Решение № 827/23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3819/2011 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Председателя на Общински съвет и оставяне на решението в сила и за основателност на жалбата на Чавдар Иванов Кръстев и Людмила Николаевна Кирилова. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата на Председателя на Общински съвет Варна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Чавдар Иванов Кръстев и Людмила Николаевна Кирилова против Решение № 3409-7 по протокол № 35 от 22,23 и 29.06.2011 г. на ОС Варна за приемане на ПУП - ПУР на СО "Зеленика" по отношение на имот с идентификатор № 10135.5545.3634 по КК. Съдът е отменил решението като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касае се за производство по приемане на план за улична регулация за обекти на публична собственост по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, при което имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия - СО "Зеленика". Направените изводи за неспазване на изискванията на Наредба № 2/2004 г. са обосновани. В този аспект са обсъдени фактическите обстоятелства във връзка с разпоредбите, предвидени в закона за характеристиките на улицата, предмет на спора, за минимална ширина на пътните ленти. Освен това е нарушен и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, предвижданията на плана трябва да са икономически осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство. При произнасянето за улицата от североизток не е съобразен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК, когато с административния акт се засягат права и се създават задължения за граждани, се прилагат мерките, които са по-благоприятни и ако по този начин се постига целта на закона. В казуса, съгласно доказателствата, включително и заключението на експертизата съществува и друг вариант на регулация, който не е преценен от административния орган. При приетия начин на регулиране за спорната улица се налага извод, че е нарушен принципът за съразмерност. Следва да се отбележи, че този принцип се прилага и при оперативната самостоятелност на органа, представена му от закона и в рамките на закона. В конкретният случай с одобрения план са засегнати права на лицето в по-голяма степен от допустимото по ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Касационната жалба от Кръстев и Кирилова се отнася до частта от решението, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, но е недопустима по следните съображения. Правото на разноски е регламентирано в чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски при осъществяване на предпоставките за това. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК изисква страната, която е поискала присъждане на разноски да представи списък до приключване на последното заседание. Целта е да се внесе яснота относно претенцията. В производството, в което е постановен атакуваният акт, е направено своевременно искане, като е представен договор за правна защита и пълномощно, но не и списък по чл. 80 от ГПК. От анализа на чл. 80 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, следва че при непредставяне на списък страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, което, обаче, не освобождава съда от произнасяне досежно присъждането им, особено ако това е поискано от него. Настоящата инстанция, на осн. чл. 80 изр. последно ГПК вр. чл. 144 АПК намира жалбата на Кръстев и Кирилова за недопустима и образуваното производство следва да бъде прекратено в тази му част. В прекратителната му част настоящото решение има силата на определение и подлежи на обжалване с частна жалба по реда в АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав