Решение № 16572 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2012 г.

Решение № 16572 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еуроттера България" АД, гр. София против решение № 1557 от 2.07.2012 г. по адм. дело № 299/2012 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Еуроттера България" АД срещу акт за установяване на задължения по декларация № 551/30.08.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с Решение № 44/16.11.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в оспорената част относно определената такса за битови отпадъци за 2008 г. в размер на 66346,22 лв. и лихва 14512,98 лв. Съдът е приел, че процесните имоти, представляващи земя и сграда, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Патриарх Евтимий" № 13а, са собственост на "Еуроттера България" АД (нот. акт. 143, том I, рег. № 1949, нот. д. № 124 от 2007 г.), намират се в централната градска част и касаторът е подал декларация за същите по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С оспорения акт за установяване на задължения по декларация № 551/30.08.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с Решение № 44 от 16.11.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, е определена на търговското дружество такса за битови отпадъци за 2008 г. в размер на 66346,22 лв. и лихва 14512,98 лв. По отношение възраженията за нищожност на обжалвания акт по чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, съдът е приел, че са неоснователни. Посочил е, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на нарушения на административно производствените правила, които опорочават волеизявлението на административния орган до степен на липса на такова и на валидно законово основание, поради което е счел, че не са налице основания за обявяване недействителността на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата в тази част. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че административният орган е спазил предписанията на чл. 19б, ал. 2 и чл. 19в от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), а доколкото касаторът не е подавал декларация, че имотите не се ползват до 30.11. на предходната година, а услугата е извършвана от общината, правилно административният орган е определил таксата на дружеството за битови отпадъци за 2008 г. в размер на 66346,22 лв. и лихва 14512,98 лв. в издания акт за установяване на задължения по декларация. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърденията в жалбата за нищожност на акта за установяване на задължения по декларация № 551/30.08.2011 г. приповтарят доводите на жалбоподателя пред АС - Пловдив, като решаващият съд е изложил обстойни мотиви в тази насока, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Оспореният акт е издаден от орган на общинската администрация - главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, въз основа на заповед № 09ОА833/27.04.2009 г. и заповед № 09ОА875/30.04.2009 г., издадени от компетентен орган - кмета на община Пловдив. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса достатъчно доказателства относно предоставянето на посочените услуги в чл. 62 от ЗМДТ. Имотите на "Еуроттера България" АД се намират в централната градска част, а обслужването им се установява от приетите и неоспорени по делото заповед № ОА3094/24.10.2007 г., заповед № ОА3154/23.10.2008 г. и заповед № 09ОА2791/28.10.2009 г. на кмета на община Пловдив, с което се определят районите, в които се извършват услугите. Посочените доказателства кореспондират и с доклад вх. № 2400-4185 (1)/18.04.2012 г. на старши инспектор "ООС" при район "Централен" на община Пловдив, от който правилно първоинстанционният съд приема, че услугите са реално извършвани. Относно дължимостта на такса битови отпадъци за 2008 г. и по-конкретно за периода преди издаване на разрешение за ползване (от 28.09.2009 г.), АС - Пловдив правилно е приел, че търговското дружество не се е възползвало от условията на чл. 18 от НОАМТЦУТОП, а същевременно липсва и декларация от търговското дружество по чл. 19 от НОАМТЦУТОП, че имотът не се ползва, за да не се плаща част от таксата. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,