Решение № 10137 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2017 г.

Решение № 10137 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба (имаща характер на частна жалба) на К. Д. Г. от гр. П., против Решение № 64/23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена молбата му с вх. № 19075/19.12.2016 г., за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г., по описа на Административен съд- В.. По наведените в частната жалба оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на нов, с който съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г., по описа на Административен съд- В.. Претендира разноски. Възражение по частната жалба не е постъпило. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на частния жалбоподател, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил молбата на К. Д. Г. с вх. № 19075/19.12.2016 г., за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г., по описа на Административен съд - В.. Решението е правилно. За да постанови този резултат съдът е приел, че очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението, тоест има разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Предвид гореизложеното и констатираното от фактическа страна, решеващия състав е приел, че не са налице предпоставките да бъде поправено Решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по по адм. дело № 3348/2012 г., по описа на Административен съд - В. С Решение № 1550/08.07.2015 г. постановено по адм. дело № 3348/2012 г., по описа на Административен съд - В., съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е обявил за нищожна наложената на 24.08.2012 г. от А. С. Й. -служител при "ТЕТ-61" ЕООД, без писмен акт принудителна административна мярка "преместване на ППС", на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП по отношение на предоставения на жалбоподателя К. Д. Г. л. а. Ф. Б. с рег. № РВ 56-77 ВХ. Със същото решение е осъден А. С. Й., да заплати на К. Г., сторените по делото разноски в размер от 660.00 лева, като е оставено без уважение искането на жалбоподателя, да бъдат заплатени разноски в размер от 262.60 лв., представляващи извършени пътни разходи. С Решение № 8046/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9697/2015 г. на Върховния администартивен съд е оставил в сила Решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г. и е осъдил "ТЕТ-61" ЕООД, да заплати на К. Г. сумата от 700.00 лв., представляващи направени разноски пред касационната инстанция за заплатеното от него адвокатско възнаграждение. С определение от закрито заседание от 02.12.2016 г., Върховен административен съд, седмо отделение е върнал делото на Административен съд В. " за преценка, налице ли са основания съдът да се самосезира за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1550/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3348/2012 г. по описа за 2012 г., в частта, с която лицето-издател на нищожната ПАМ - А. С. Й., е осъдено да заплати направените от К. Д. Г. разноски, предвид разпоредбата на чл. 143 от АПК, регламентираща, че те се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". Правилно е приел Административният съд - В., че в определението от 02.12.2016 г. на Върховен административен съд, седмо отделение не се съдържат задължителни указания, които следва да бъдат съобразени, съгласно чл. 224 от АПК. Делото е изпратено за преценка от съдебния състав при Административен съд В., налице ли са основания за допускане на поправка на явна фактическа грешка. В този смисъл е прието, че на решаващия състав не е отнето правото на преценка по предпоставките на чл. 175 от АПК, напротив - с определението такова се предоставя. Като ответник по адм. дело № 3348/2012 г. е конституиран А. С. Й., който именно е органа, издател на нищожната ПАМ, съобразно чл. 153, ал. 1 от АПК, според която разпоредба страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Пълномощник на "ТЕТ-61" ЕООД в писмо вх. № 2793/13.02.2015 г. е посочил А. Й., като издател на акта, с който е наложена принудителна административна мярка. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, а не от бюджета на юридическото лице, в конкретния случай търговско дружество, което не е конституирано като страна в производството пред първа инстанция и чийто служител е именно органа, издал отменения акт. Според разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК, "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, а според т. 2 "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. На жалбоподателя е издаден и приет от него на 19.12.2016 г. изпълнителен лист, в който като длъжник по възстановяване на разноските пред първа инстанция е посочен ответникът А. С. Й.. На същата дата, на която е депозирана молбата по реда на чл. 175 от АПК, е получил изпълнителен лист, в който като длъжник е вписан А. Й., жалбоодателя го е приел, без да изложи възражения, следвало е при депозиране на молбата за поправка на решението, да се представи и изпълнителният лист, което не е сторено. Според правната теория, очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението, тоест има разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. В случая такава не е установена, правилно и законосъобразно съдът е отказал на Гьошев да допусне исканата от него поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1550/08.07.2015 г. С оглед на този извод и по изложените съображения, настоящият състав намира наведените в частната жалба оплаквания за неоснователни, а обжалваното решение за правилно, при което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение