Решение № 345 от 9.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1775/2011 г.

Решение № 345 от 9.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1775/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъдената Ю. К. И. (с четвърто име - С.) е отправила до ВКС "жалба" (а всъщност - искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) за проверка на определеното й в съдилищата в Габрово общо наказание по няколко предишни дела в различни съдилища. Габровският районен съд като първа инстанция по ч.н.д 951/10 е определил на 28 февруари 2011 г. 3 г. лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, като общо наказание на Юл. И. измежду наложените й преди наказания по нохд 107/10 на самия ГРС, както и по нохд 3949/02 на Софийския районен съд и нохд 2148/09 на Сливенския районен съд. Габровският окръжен съд като втора (въззивна) инстанция по вчнд 69/11 с решение № 66 от 29 април 2011 г. е потвърдил първоинстанционното определение, което Юл. И. обжалвала пред него. В "жалбата" си до ВКС осъдената смята за възможна "пълната кумулация" на наказанията, наложени не само по делата, които е групирал ГРС, но и по останалите, които само е обсъждал като неподлежащи на групиране. Поисканото кумулиране е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът, взел участие в него, смята извършеното групиране на наказанията за правилно. ВКС намери, че оспорването от страна на осъдената е основателно, макар и съображенията й за него да не са съвсем ясни или да са неотносими към изхода на делото (във връзка например със здравословното й състояние с оглед справедливостта при нейното наказване. Предишните дела на осъдената, които са обсъждани от съдилищата в Габрово при групирането на наложените по тях наказания, са точно установени и посочени, но въпреки това групирането е обхванало само три от тях. Останалите четири дела: 2451/96 и 569/94 - на СфРС, 401/97 - на СлРС и 181/04 - на Пирдопския районен съд, са останали негрупирани по ч.н.д 951/10 на ГРС, тъй като, от една страна, за първите три от тях СфРС определил на 7 декември 2000 г. по неговото 2451/96 общо наказание, а от друга - наказанието по нохд 181/04 на ПРС самият той присъединил на 29 май 2007 г. по своето самостоятелно ч.н.д 375/06 към определеното от СфРС общо наказание. Според ГРС не са настъпили обстоятелства, които налагат ново групиране на наказанията по четирите дела, останали вън от собственото му групиране, а според въззивния ГОС пречка за новото групиране е и това, че наказанията по четирите дела са били групирани с влезли в сила актове на СфРС и ПРС. Така мотивираният отказ да бъде извършено ново групиране по всички известни към онзи момент 7 дела е неправилен поне на две основания: първото - че при необходимост от ново групиране влизането в сила на такива съдебни актове поначало не е процесуална пречка за постановяването на нов съдебен акт; второто - че такава необходимост възниква винаги, когато предишното групиране е непълно или несъобразено с правилото за т. нар. най-благоприятно съчетание за изтърпяване на наказанията за престъпления в съвкупност и рецидив едновременно. И по двата въпроса съществува задължителна практика на В (К)С, последната - в Т. р. 3/2009 г. на ОСНК (Бюл. 12/09), която в конкретния случай е изисквала съобразяването на обстоятелството, че престъплението, наказано по нохд 181/04 на ПРС, е наистина в рецидив спрямо престъпленията, за които на 7 декември 2006 г. по нохд 2451/96 СфРС е определил общо наказание 13 г. л. св. (10 г., увеличено с 3 г. по реда на чл. 24 НК) по същото дело и по другото свое 569/94, както и по 401/97 на СлРС (и затова именно по реда на чл. 27 НК ПРС по самостоятелното свое ч.н.д 375/06 е присъединил на 29 май 2007 г. 6-те месеца л. св. по нохд 181/04 към 13-те г. л. св.). Престъплението обаче по нохд 181/04 на ПРС е било извършено на 20 април 2004 г., което е преди влизането в сила на присъдите, по делата, групирани в спорното определение на ГРС по чнд 951/10: на 20 септември 2010 г - по неговото собствено нохд 107/10, на 11 юли 2008 - по 3949/02 на СфРС, на 16 юли 2010 - по 2148/09 на СлРС. С други думи, престъплението, предмет на нохд 181/04, е и в съвкупност с престъпленията, по които се е произнесъл ГРС, и заедно с тях е трябвало да бъде отново обсъдено в оспорения пред ГОС и сега косвено пред ВКС негов съдебен акт (заради възможността наказанието 6 м. л. св. да бъде погълнато в новото общо наказание, респ. да отпадне присъединяването му към предишното). Ръководен от всичко изложено, с оглед на чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.