Решение № 9199 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2010 г.

Решение № 9199 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Пловдив, чрез кмета на общината, представлявана от юрисконсулт Милена Параскова срещу решение № 793/28.05.2010 г., постановено по адм. дело № 365/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отменена заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ за отразяване на сграда с кадастрален идентификатор 140.5 като обект в имот 141. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че спорната сграда е била отчуждена и заплатена, поради което е останала собственост на Община Пловдив и това се установява от представените по делото писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде оставена в сила заповедта на изпълнителния директор на АГКК. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, не е изразил становище. Ответниците Елена Атанасова Близнакова и Юлиян Атанасов Попов, двамата от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Георги Атанасов, оспорват жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат съображения за правилност на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответниците Мария Кирова Урумова, Владимир Киров Попов, Атанас Киров Попов, Георги Костадинов Гемеджиев, Румяна Костадинова Гаспарян, Калина Георгиева Добрева и Калин Христов Христов, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С решение № 793/28.05.2010 г. на Административен съд гр. Пловдив е отменена заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив в частта за поземлен имот с идентификатор 518.141 и ПИ с идентификатор 518.140.5, като съдът е върнал преписката на АГКК за корекция на кадастралната карта на гр. Пловдив в частта й за вписване в кадастралния регистър за ПИ 141 актуалните данни за право на собственост на жалбоподателите по нот. акт за собственост № 153 от 2001 г., вписан под № 48/2001 г. и за отразяване на сграда с КИ 140.5 като обект в имот 141 с вписване на данни за собственост от нот. акт на Елена Атанасова Близнакова и Юлиян Атанасов Попов. Предмет на настоящото производство е решението само в частта, с която е отменена заповедта на изпълнителния директор на АГКК, отнасяща се до отразяването на стопанска сграда с идентификатор 518.140.5 като обект в имот 141 и вписване на данните за собственост за същия имот. За този имот касаторът твърди, че е общинска собственост, тъй като не е бил възстановен по решението от 11.07.1994 г., постановено по гр. д. № 3535/1993 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху 1/2 идеална част от имот пл. № 7 от квартал 232 стар по плана на "Пазарището" гр. Пловдив, а към момента на решението представляващ парцел V-80 по плана на II градска част, находящ се на ул. "Жан Жорес". За да постанови решението в посочения смисъл, административният съд е приел в обжалваната част, че протокола за оценка № 9/05.10.1960 г. на комисията по § 85 ППЗПИНМ при отчуждаването на имота е включена и полумасивна кухня от 41 кв. м., но решението за отчуждаване не е четливо и съдържа имоти без други данни. Въз основа на представените от общината заповеди, свързани с регулацията на квартала, заповед № ОА-702/08.06.1998 г. за отмяна на отчуждаването, представения от жалбоподателите нотариален акт № 153/2001 г. и назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че сградите в имот № 7 по плана от 1954 г. не са били отчуждавани и са ползвани по предназначение непрекъснато. Вещото лице е констатирало при оглед на място, че стопанската сграда попада изцяло в чертите на поземлен имот № 141, има вход на източната стена, който попада в имот 518.141; на място са материализирани граници с бетонни колове и оградна мрежа по имотните граници. Сградата е заснета в имот 140, но в кадастралния регистър е записана като собственост на Елена Близнакова и Юлиян Попов. Жалбоподателите в административната фаза на производството по изработване на нова кадастрална карта и кадастрални регистри са представили доказателства за собствеността си - нот. № 153/2001 г. и са обозначили сградата на място. Заинтересованите лица - съсобственици в поземлен имот № 141 не са възразили в административното производство относно правата на жалбоподателите за тази сграда, а общината не се е легитимирала с титул за собственост за нея. Представеният от жалбоподателите нотариален акт от 2001 г., с който те са придобили и стопанската сграда, е бил съставен въз основа на одобрения със заповед от 29.12.2000 г. кадастрален план, а от представеното удостоверение от "Пловдивинвест" АД е установено, че при извършеното отчуждаване и съответно възстановяване на собствеността сградите в имота не са били предмет на отчуждително и съответно реституционно производство. Съдът е приел още, че от събраните доказателства не е установено наличие на стопанска сграда с посочената от общината площ от 41 кв. м., тъй като измерената от вещото лице сграда е с площ от 18 кв. м., което съвпада с данните от кадастралната карта и кадастралния регистър. Не е установено да е имало друга масивна сграда в ПИ № 141. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че при изготвяне на кадастралната карта и кадастрален регистър на квартала АГКК не е приложила правилно установените приоритети в разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Правата на жалбоподателите относно стопанската сграда са отразени в регистъра на КК съобразно нот. акт № 153/2001 г., но същите не съответстват на фактическото положение по материализирани граници. Последните са приоритетни спрямо границите по нотариален акт, както и спрямо предходен регистър. Съдът е приел, че стопанската сграда, идентифицирана с имот 140.5 по КК следва да бъде отразена като обект в имот 141 със съответен идентификатор, със съответно отразяване в кадастралния регистър на жалбоподателите като собствениците на този имот. Решението в обжалваната част е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав на съда. Създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР се извършва по процедурни правила, с които са предписани задължения както на службите по кадастъра, така и на собствениците на поземлените имоти, като съвместното им изпълнение гарантира правилното отразяване на имотите в кадастралната карта и в кадастралните регистри. При установеното притежание от жалбоподателите на сграда, която е била обозначена с трайни знаци и след като са представени на службата по кадастъра доказателства за правото на собственост, законосъобразно стопанската сграда е била записана в кадастралния регистър на името на жалбоподателите, а не на Община Пловдив. От събраните по делото доказателства не се установява Община Пловдив да е придобила право на собственост върху процесната стопанска сграда. Единственият довод, който се поддържа в тази връзка в касационната жалба е изведен от оценителния протокол на комисията по § 85 ППЗПИНМ. Съдържанието и правното значение на този протокол е обсъдено от съда, като изводът, че не е осъществено отчуждаване на стопанската постройка е правилен и обоснован от съвкупната преценка на доказателствата по делото. Показателно е в тази връзка, че със съдебното решение по гр. дело № 3535/1993 г. на Пловдивския окръжен съд не е възстановена собствеността върху такава сграда. Същевременно, не е установено кметът да е обозначил тази сграда като общинска собственост съгласно чл. 36, т. 1 ЗКИР, докато жалбоподателите са обозначили същата в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона и са представили документ, установяващ правото им на собственост. Поради това правилно имотът е вписан в регистъра като собствен на лицата, които се легитимират като собственици по нот. акт № 153/2001 г. Правилни са също изводите, че следва да бъде спазена регламентираната поредност за установяване на граници при изготвянето на кадастралните карти, след като в чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, са установени приоритети за установяването на границите. В съответствие с това процесната сграда следва да бъде означена като обект в имот 141. По изложените съображения, изводите на съда са правилни, не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответниците Елена Близнакова и Юлиян Попов за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 100 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2010 г. Поради това следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,