Решение № 3983 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2016 г.

Решение № 3983 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Р., чрез процесуален представител адв. Захариева, против решение № 8231 от 29.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10120/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. Ж. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в представен от процесуалния му представител писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Р. против заповед № з-16691/16.09.2014 г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на В. В. Р. - началник на 04 група "Криминална полиция" - Овча купел към сектор "Противодействие на криминална престъпност" при 06 РУП - СДВР е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.), чл. 227, ал. 1, т. 6 ППЗМВР (отм.) и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.), чл. 200, ал. 1, точка 6 ЗМВР "Неупражняване на контрол над подчинени" За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. В случая не се спори по установените от първоинстанционния съд факти, а именно: Дисциплинарното производство срещу Р. е образувано със заповед № з-8491/08.05.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която е назначен и дисциплинарно - разследващ орган. Същото е във връзка с постъпили предварителни данни - жалба рег. № я-226/14.03.2014 г. по описа на СДВР, депозирана от адв. Попов и становище рег. № 25236/09.04.2014 г., за това, че като е поискал /с молба вх. № я-547/07.01.2014 г. на адв. Попов/ да бъде снета полицейска регистрация на двама негови подзащитни, които са признати за невиновни с решение на СРС, влязло в сила на 15.11.2013 г., служители от сектор "Информационно осигуряване" към отдел "Координация и информационно-аналитична дейност" при СДВР не са изпълнили служебните си задължения, произтичащи от Наредба Iз-701/17.03.2011 г. на МВР относно реда за извършване на полицейска регистрация и заповед рег. № з-13847/06.12.2011 г. по описа на СДВР, касаеща технологичния ред за изпълнение на цитираната наредба. Поради това жалбата е останала без разглеждане в продължение на един месец. В обобщената справка с рег. № я-44388/08.07.2014 г. и в становището си назначената дисциплинарна комисия за провеждане на дисциплинарното производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР - "неупражняване на контрол над подчинени" - на В. В. Р. да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание". Административно-наказващият орган е приел предложението и е издал оспорвания административен акт. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма. Неправилни са изводите му обаче по спорния въпрос относно това дали е спазен срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Съгласно посочената норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Така установеният от законодателя преклузивен срок е свързан с "откриване на нарушението". Нарушението, съгласно постоянната практика на съдилищата, се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно наказващият орган с всички събрани към административната преписка доказателства, установяващи както извършеното нарушение, така и неговият автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това в случая е станало на 08.07.2014 г., когато изготвената от комисията справка рег. № я-44388, съдържаща установените факти и предложението за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Р., е изпратена на директора на СДВР, ведно със събраните доказателства, включително обясненията на държавния служител. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 16.09.2014 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок /08.09.2014 г./. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно. След отмяната му, тъй като не се налага събирането на нови доказателства, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което оспорваната заповед № з-16691/16.09.2014 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева разноски по делото за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,