Решение № 1579 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2019 г.

Решение № 1579 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Пресков" АД ЕИК 833067555 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. Индустриален срещу Решение № 1684 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 12647/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт от 27.10.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") при Министерството на икономиката (МИ) в частта на одобряване на оценителния доклад на оценителната комисия и включването на проектно предложение реф. № BG16 RFOP002-3.002-0151 в списък с резервните проектни предложения.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Според касационния жалбоподател в оценителните листи не се съдържат относими мотиви в какво се състои недопустимостта на разходите, с които е извършена корекция на бюджета на проектното предложение. Твърди се още неяснота относно правната норма, на която се основава актът - в акта не се посочва по коя част от условията за кандидатстване, Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 162/2016 г.), Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) или друг нормативен акт дейностите по процесното предложение за определени като недопустими. Касационният жалбоподател поддържа, че при наличието на предвидения в условията за кандидатстване Доклад от обследване за енергийна ефективност (енергиен одит), който съдържа конкретни данни за всяка от мерките, включително за количествата продукция, за които предприятието има капацитет преди и след въвеждането им, търсенето на допълнителни данни е напълно неоснователно. А дори такива данни да са били необходими за формиране на становище от оценителите, то комисията е била задължена да ги изиска допълнително от кандидата съгласно чл. 19, ал. 5 ПМС № 162/2016 г. и това не би довело до нарушаване на забраната за подобряване на предложението. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като изцяло е оставил без обсъждане доводите за наличие на ясни и категорични данни за допустимостта на активите в енергийния одит и не е дал и възможност на жалбоподателя да установи това в съдебното производство чрез проверка на място от вещо лице. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да реши спора по същество, като отмени административния акт и изпрати преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В обжалваното решение е установено от фактическа страна, че "Пресков" АД е подало проектно предложение референтен номер BG16 RFOP002-3. 002-0151-C0001 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP002-3. 002 "Повишаване на енергийна ефективност в големи предприятия" по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.

При извършената техническа и финансова оценка проектното предложение е получило от оценителната комисия 77 точки и е класирано под № 49 в Списъка с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране.

На 27.10.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при МИ в качеството на ръководител на Управляващия орган на ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2012-2020 одобрява Оценителен доклад на оценителната комисия, с който проектното предложение на жалбоподателя е включено в списъка с резервни проектни предложения.

Техническата и финансова оценка на проектното предложение е извършена от двама оценители – В. Йорданова и А. Георгиева – експерти от Главна дирекция "ЕФК", назначени като членове на оценителната комисия с право на глас. В оценителните листи, раздел V "Реалистичност на разходите по проекта", оценителите са поставили 1, т. от предвиден максимален брой 3, т. В графата "Забележки" е посочено, че следва да бъдат премахнати от бюджета на проекта разходите за следните активи - Индукционен нагрев 600 кW - 1 брой, Индукционен нагрев 175 кW - 1 брой и Индукционен нагрев 600 кW – 1 брой. Оценителите са обосновали извода си за недопустимост на разходите за тези активи с аргументи, че няма достатъчна увереност, че заявените три броя индукционни нагреви представляват инвестиция в цялостно ново решение, тъй като процесните индукционни нагреви са част от линия КГЩП (ковашка горещо щамповаща преса), инсталирана в Ковашко-пресов цех. Линията се състои от индукционен нагрев, щамповаща преса 400 t и обрезна преса ЕП 160 t. Във връзка с подобряване на енергийната ефективност и повишаване на производителността на тази линия кандидатът е заявил, че ще извърши замяна само на нагревите, като новите нагреви ще бъдат монтирани на мястото на старите нагреви. В оценителния лист на В. Йорданова е извършено препращане към дадените разяснения по въпрос № 78 и е възпроизведено част от съдържанието им. Въз основа на констатацията за недопустимост на разходите за процесните активи е извършена корекция в бюджета на проектното предложение. Преизчислена е и оценката на проектното предложение по относимите критерии.

Съдът е приел доказателствата, представени с административната преписка и заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е констатирал, че приложените към проектното предложение документи не съдържат достатъчно данни за останалото оборудване на цеха, за да могат оценителите да формират извод, че смяната само на нагревите би била достатъчна за повишаване на количеството произведена продукция. Следователно активите не отговарят на изискванията за първоначална инвестиция от вида "разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект". Обосновал е законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът правилно е констатирал, че в случая волеизявлението на административния орган за одобряване на оценителния доклад е обективирано чрез поставяне на неговия подпис и датата 27.10.2017 г. под думата "одобрявам". Касационната инстанция не споделя аргументите на ответника, че този акт не подлежи на обжалване и че съдебният акт, с който е извършена проверка на неговата законосъобразност, е недопустим. Трайна е съдебната практика, че актът по чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ в частта му, с която се одобрява списъкът на резервните предложения по чл. 35, т. 2 от ЗУСЕСИФ, подлежи на обжалване, тъй като има характеристиките на индивидуален административен акт. В случая в частта на конкретното проектно предложение жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като актът е неблагоприятен за него.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е неправилно.

Оценката на проектните предложения изисква специални знания, поради което не е възложена на самия орган, а на експерти, които съставляват оценителната комисия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е помощен орган на ръководителя на управляващия орган. Правомощията й са предвидени в закона, а нейният състав, изискванията към членовете й, както и правилата на нейната работа – в ПМС 162/2016 г.

По силата на изрична правна норма - чл. 35 ЗУСЕСИФ, комисията изготвя нарочен акт - оценителен доклад, който заедно с резултатите от оценката, съставлява мотиви на акта на ръководителя на Управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, т. 2 от ЗУСЕСИФ, т. е. в случай като настоящия, не е необходимо административният орган да възпроизвежда в отделен акт резултатите от извършената оценъчна дейност, а е достатъчно да одобри оценителния доклад.

Съдът правилно е определил основния спорен въпрос по делото – дали разходите за трите индукционни нагрева са допустими.

За да се отговори на този въпрос, на първо място следва да се изясни кои видове първоначални инвестиции са посочени като допустими в утвърдените Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, по процедура на подбор № BG16 RFOP002-3. 002 с наименование "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" (Условията за кандидатстване/УК). При положение, че избраният от кандидата режим държавна помощ е регионална инвестиционна помощ, съгласно УК (стр. 26) допустими са само проектни предложения, които имат за свой основен предмет осъществяването на първоначални инвестиции в материални и нематериални активи, свързани с:

1. Разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект или

1. Основна промяна в целия производствен процес на съществуващ стопански обект.

На същата страница са дадени дефиниции на горните две понятия, както следва:

"Разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект" е налице, когато вследствие на инвестицията съществуващият стопански обект ще може да произвежда повече от поне един от вече произвежданите продукти, при положение, че базисният производствен процес не се променя из основи;

"Промяна в целия производствен процес" означава прилагането на основна за разлика от рутинна производствена промяна. Модернизирането на част от производствения процес не попада в посочения вид първоначална инвестиция, за да е налице фундаментална промяна, следва да се модернизира цялостният производствен процес.

Видно от формуляра за кандидатстване и енергийния одит, кандидатът е заявил първоначална инвестиция от втория алтернативно посочен вид - "разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект". Съгласно приложения енергиен одит, закупуването и въвеждането в експлоатация на процесните активи цели разширяване на производствения капацитет на дейността по 28. 13 – код по КИД 2008 основен код "Производство на други помпи и компресори".

Корекцията в бюджета на проектното предложение е извършена въз основа на констатацията на оценителите, че новите нагреви, закупени по проекта, не отговарят на изискването за допустимост на инвестицията, тъй като ще се инсталират на мястото на старото оборудване и няма достатъчна увереност, че представляват "инвестиция в цялостно ново решение". Оценителите са посочили, че съгласно формуляра за кандидатстване и енергийния одит старите нагреви са разположени в Ковашко-пресов цех и са част от линия КГЩП (ковашка горещо щамповаща преса). Описаната линия не е част от заявените разходи за инвестиции, поради което проектното предложение в частта му на трите нагрева не отговаря на дадените задължителни разяснения по въпрос № 78: "По настоящата процедура няма да се подкрепя придобиването на активи в случаите, когато те представляват по-скоро добавяне на компоненти към съществуващи активи, без да е налице достатъчна увереност, че същите представляват инвестиция в цялостно ново решение. Придобиването на компоненти към съществуващи активи не може да гарантира устойчивостта на направената инвестиция, тъй като е възможно останалите части от съществуващото оборудване да са остарели и амортизирани, което увеличава риска от непостигане на ефекта от изпълнението на проекта, неговите цели и резултати в такава степен, като придобиването на цялостно ново решение".

След анализ на съдържанието на оценителните листи, касационната инстанция приема за неоснователни оплакванията за липса на мотиви относно недопустимостта на разходите за процесните активи. В оценителните листи е посочено както фактическото основание за недопустимостта на активите – новите нагреви са част от линия КГЩП в Ковашко-пресов цех и предстои на бъдат монтирани на мястото на старите нагреви, така и правното основание – несъответствие на активите с разясненията по въпрос № 78, които по силата на чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕСИФ имат задължителен характер.

Законодателят в чл. 26, ал. 8 от ЗУСЕСИФ е предвидил, че кандидат в процедура може да иска разяснения по документите по ал. 1 в срок до три седмици преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на управляващия орган или оправомощено от него лице. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати.

Като отчете, че разясненията се утвърждават по искане на кандидат в процедурата, тяхното предназначение е да изяснят писмено действителното съдържание на условията за кандидатстване и подаването на искането за разяснения е ограничено със срок, касационната инстанция приема, че разясненията носят характеристиките на акт за тълкуване по смисъла на чл. 62, ал. 3 от АПК и са неделима част от условията за кандидатстване. Както условията за кандидатстване, така и разясненията във връзка с тях са задължителни за кандидатите. Предвид характера им на акт за тълкуване и тяхната задължителност, изрично регламентирана в чл. 26, ал. 8, изр. последно от ЗУСЕСИФ, разясненията подлежат на самостоятелно обжалване. По делото няма данни, нито се твърди, че разясненията по въпрос № 78 са обжалвани. При това положение те са влезли в сила и несъответствието на разходите за процесните активи с тези разяснения е достатъчно, за да се обоснове тяхната недопустимост.

След като оценителната комисия е установила несъответствие на процесните активи със задължителните и влезли в сила разяснения, тя не е била длъжна да извършва проверка какво е състоянието на съществуващите в стопанския обект активи, нито съдът е бил длъжен да допуска експертиза, която да извърши такава проверка на място. Правилен е изводът на съда за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 19, ал. 5 ПМС № 162/2016 г.) при постановяване на административния акт. Съгласно чл. 19, ал. 5 ПМС № 162/2016 г. и Условията за кандидатстване по конкретната процедура (стр. 67), оценителната комисия може по всяко време да проверява декларираните от кандидатите данни, както и да изисква разяснения относно документите, представени съгласно т. 24 от условията за кандидатстване. Това не е задължение, а правомощие на комисията, което тя преценява дали е необходимо да упражни във всеки отделен случай. Следователно неизвършването на такава проверка не е достатъчно и самостоятелно основание за незаконосъобразност на проведената процедура.

По изложените съображения неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на относими мотиви в оценителните листи и конкретно правно основание относно недопустимостта на процесните активи. Макар и да не е обсъдил характера на утвърдените разяснения и техния задължителен характер, съдът е достигнал до правилен краен извод за законосъобразност на административния акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение