Решение № 3494 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2013 г.

Решение № 3494 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15376/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Димитричка Зафирова и Борис Зафиров от гр. Варна, подадена от пълномощникът адв. Левон срещу решение № 2344/02.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1340/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът Общински съвет-Варна, чрез адв. Стефанова, в писмено възражение излага становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу решение № 799-5/19.12.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация на с. о.: "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", в частта досежно уличната регулация за ПИ 2139.Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, като решаващия извод касае липса на нарушение на изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Прието е, че не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и икономичност по чл. 108, ал. 5 ЗУТ с предвидената улица от VI клас от о. т. 633 до о. т. 632, тангираща от запад с имота, независимо от съществуващата голяма денивилация, видно от заключението на СТЕ. Предложения като по-икономичен вариант по ал. 5, чл. 108 ЗУТ от вещото лице, с предвиждане на улица-тупик е възприет мотивирано като неотговарящ на изискването за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като налага определяне лицето на три имота по реда на чл. 81, ал. 3 ЗУТ и тупика преминава изцяло през имот № 4338. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. При правилна правна квалификация е преценено, че оспорената улична регулация, в частта отнемаща част от ПИ 2139 е за улица VI-ти клас, проектирана с оглед достъпа до четири имота-процесния и три съседни /2141, 2140 и 2138/ и е проектирана при спазване изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 107, чл. 108, ал. 5 и на Наредба № 2/29.06.2004 г. Не е установено нарушение на принципа за икономичност по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като вещото лице сочи алтернативно решение за прокарване на улица-тупик, която е по-икономичен и целесъобразен вариант, но единствено по критерия "денивилация" и необходимостта от изграждане на подпорни стени. Този вариант обаче не съответства на изискванията на ал. 3 и ал. 2 на чл. 81 ЗУТ, както за процесния имот, така и за двата съседни имота, и нарушава изискването по чл. 6 АПК във вр. с чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като тупика се ситуира единствено в имот ПИ4338. Предвид горното, възражението по касационната жалба за несъобразяване на решението с визирания в заключението на СТЕ по-икономичен вариант е неоснователно, тъй като този вариант е такъв само по отношение на процесния имот. При преценката за законосъобразност на плана за улична регулация на основанието по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, поземлените имоти не следва да се разглеждат изолирано, а като част от територията в обхвата на разработката. Цитираната разпоредба държи сметка не само за икономичност на предвижданията досежно част от имотите, а и за възможността за целесъобразно устройство кварталите, т. е преценката за съответствие на разработката с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ следва да се извършва съвкупно, както досежно конкретния имот, така и от гледна точка на цялостното устройствено решение. С оглед на това, изводът на административния съд, че в случая не е налице засягане правата на оспорващите в по-голяма степен, отколкото закона позволява за постигане целта, за която акта се издава е правилен. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, предвид изхода на делото, но тъй като такива не са направени в настоящата инстанция, не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК