Решение № 5130 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна към Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения процесуален представител - главен юрисконсулт М. Роева, срещу Решение 4863 от 17.07.2023 г. по адм. дело 3770/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на С5 Акаунт ЕООД, е отменено негово Решение 32-54357/09.02.2023 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения, че митническият орган правилно и законосъобразно е обосновал съмнения относно декларираната митническа стойност на процесната стока и е определил нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013; МКС) във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент (ЕС) 2015/2447; Регламент за изпълнение). В тази връзка се сочи и информацията, предоставена от митническата администрация на САЩ по линия на международното сътрудничество. По изложените доводи се моли за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба С5 Акаунт ЕООД с [ЕИК], чрез своя процесуален представител - адв. Т. Иванова, оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, без представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е било Решение 32-54357/09.02.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към АМ, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 и чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и във връзка с чл. 59 от АПК, за стока с описание: лек автомобил, употребяван; марка: AUDI; модел: RS 7; тип: бензин; бр. места - 4; първа регистрация: 02.01.2015 г.; цвят: бял; раб. обем: 3993 куб. см; мощност: 412 KWDIN; на двигател: неоткрит; на Шаси: WUAW2AFC4FN900765 с код по ТАРИК: 8703249000; 2150 кг. бруто; 2150 кг. нето; държава на износ: САЩ; деклариран произход EU с обща фактурна стойност: 5800,00 USD, при курс за 1 щатски долар - 1,76854 лв. и декларирана митническа стойност в размер на 10257,53 лв. по Митническа декларация (МД) MRN 19BG002002021634R0 от 18.12.2019 г., е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 49427,16 лв. Въз основа на новата митническа стойност на С 5 Акаунт ЕООД са установени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 12534,29 лв., от които мито - 3916,97 лв. и ДДС - 8617,32 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът възпроизвел подробно установените в хода на административното и съдебно производство факти и извършил фактически установявания, които се споделят и от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. По делото няма спор, че процесният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от Закона за митниците (ЗМ) последващ контрол на подадена от страна на лицето декларация. В рамките на този контрол, са предприети действия по линия на международното сътрудничество. От Агенция Митници до митническата администрация на САЩ са отправени искания за съдействие за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които са възникнали съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума. С писмо (лист 50 и 51 от първоинстанционното дело), заведено под 32-177817/01.06.2022 г. на Централно митническо управление (ЦМУ) от Американската служба Митници и гранична охрана са представени документи, представляващи електронна информация за износ - Electronic Export Information (EEI) (с уточнение, че последната е еквивалент на декларацията за износ в ЕС), в която попада и процесният автомобил. В предоставената информация е отбелязано, че цената, която е заявена пред американските митнически власти при износа на автомобила, е в размер на 27448 USD. По МД от 18.12.2019 г. е декларирана цена в размер на 5800 USD, в които са включени 500 USD морски транспорт. При съпоставка на информацията, получена от официалните американски власти, с тази от МД и приложените към нея доказателства в това число: фактура от 27.09.2019 г.; талон за превозно средство с отметка с повреди; линеен коносамент ZIMUORF0937272/28.10.2019 г.; спедиторски коносамент 8932; документи за платени държавни вземания и други, директорът на ТД Митница Варна приел, че са налице основателни съмнения, че декларираната цена не представлява общата платена цена и не следва да се определя по реда на чл. 70, § 1 от МКС. В следствие на това, и като намерил, че липсват достатъчно данни за определяне на митническата стойност по методите в чл. 74, § 2 букви а до г, определил същата по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Във връзка с изследване на възможностите за прилагане на вторичните методи за определяне на митническа стойност извършил и допълнителни справки. При така установената фактическа обстановка и след като направил служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. За да го отмени съдът приел, че установената от митническите органи различни износна цена действително дава основание за съмнения и извършване на допълнителна проверка относно декларираната при вноса стойност. Що се отнася до определянето на новата митническа стойност, съдът констатирал, че същата неправилно е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ е определил, че предмета на спора по делото се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. При правилно определяне на предмета на спора, съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, §2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият състав намира, че АССГ правилно е приел наличие на обосновано съмнение относно декларираната договорна стойност на процесната стока, по съображенията, подробно изложени в обжалваното решение. Административният съд е формирал правилен извод за основателност на съмненията на митническия орган, че от представените доказателства се установява наличие на онснование за съмнение и извършване на допълнителна проверка. Декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 от МКС. Информацията, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ (л. 51-55 от първоинстанционното дело), чрез Посолството на САЩ в България, съдържаща се в Електронната информация за износ (EEI), е за декларирана при износа цена на автомобила 27448 USD. Същата значително надвишава цената 5800 USD, посочена в МД и в документите за продажба, приложени към МД. Информацията от Американската служба Митници и гранична охрана е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. (обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г.). Според чл. 5, § 1 от Спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, посочена в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формирането освен документите за продажба, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната в МД митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Относно определянето на митническата стойност при последователно прилагане на методите, разписани в чл. 74, пар. 2, букви от а до г и на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, необходимо е да се вземе предвид следното: Член 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган е изложил бланкетни мотиви, във връзка с методите по чл. 74, пар. 2, букви от а до г. Митническият орган бланкетно е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА), която не е представена по делото, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, за правилни и законосъобразни изводите на АССГ, че митническите органи неправилно са пристъпили към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт. Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора дължимо е присъждане на разноски в полза на ответника по касация. В отговора по касационната жалба е направена претенция в този смисъл и е заявено, че списък с разноските ще бъде представен. Предвид липсата на такъв списък и липсата на доказателства за извършване на претендираните разноски, претенцията се явява неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,