Решение № 11740 от 16.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Образувано е по касационна жалба от Община Стара Загора с БУЛСТАТ [номер] със седалище гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Ж. Тодоров, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност М. Кузманова против Решение 228/27.05.2022 год., постановено по адм. дело 185/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Твърди се, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че първоинстанционният съд не е разгледал всички наведени от Община Стара Загора доводи против оспорения административен акт. По мнение на касатора, от оспореното решение на Управляващия орган не става ясно дали определената финансова корекция касае именно договора с изпълнителя ВиК Бунар ЕООД, доколкото в решението се споменава и друг Договор 10148/23.11.2021 год. с изпълнител ВЕЛИК СТРОЙ ЕООД. Според касатора, съдът не е разгледал в детайли и наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на административния акт, доколкото по процесната обществена поръчка вече е била извършена проверка, като процедурата е била прекратена с влязло в сила Решение от 16.09.2020 год. В този смисъл е оспорен извода на първоинстанционния съд, че в случая се касае за две отделни проверки, предметът на които е ясно разграничен. Заявено е и възражение относно извода на съда, с който изцяло споделя доводите на административния орган за наличието на незаконосъобразност на утвърдената от възложителя Методика за комплексна оценка на офертите. В подкрепа на това възражение са цитирани определени текстове от Задължителна част и Незадължителна част от Концепция за изпълнение на поръчката , като е формулиран извод, че двете части третират съвсем различни по своята същност дейности, които участникът следва да опише в своето предложение. Противно на приетото от административния орган и от съда, касаторът счита, че методиката е ясно и категорично разграничена в двете си части, като от доводите на Управляващия орган и на съда не става ясно какво точно се дублира и по какъв начин. Развити са и доводи, съгласно които, съдът отново изцяло е възприел аргументите на административния орган и по отношение на Програмата за управление на риска. В този смисъл е заявено, че няма неяснота дали се оценяват броя на мерките или тяхното съдържание, като от начина на описване на това изискване безспорно става ясно, че се оценява именно броя на мерките и те носят допълнителни точки. Отчетен е и факта, че в методика изрично е указано, че трябва да се предложат адекватни/относими към предмета на поръчката мерки. По мнение на касатора не е налице и възможност за субективизъм при оценката на комисията на офертите на участниците, доколкото в методиката за оценка, възможността за субективна оценка на техническото предложение е сведена до минимум. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се прогласи за нищожно решението на Управляващия орган, респ. да се отмени като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност Ц. Кантарова заявява твърдение за неоснователност на касационната жалба. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Стара Загора е отхвърлил искането на Община Стара Загора за обявяване на нищожността на Решение от 02.03.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020 год. Със съдебният акт е отхвърлена и жалбата на Община Стара Загора против Решение от 02.03.2022 год. на РУО на ОПОС, с което е определена финансова корекция на жалбоподателя в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по Договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК - Бунар ЕООД на стойност 5 960 002,76 лева без ДДС. Със съдебното решение, жалбоподателят Община Стара Загора е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Община Стара Загора е бенефициер по сключен с РУО на ОПОС 2014-2020 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год. по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-2.10 Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14 за изпълнение на проект ИСУН BG16M1OP002-2.10-0020 Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци на Община Стара Загора , който проект е на стойност 7 221 537,99 лева, от които 6 138 307,29 лева от Европейския фонд за регионално развитие и 1 083 230,70 лева национално съфинансиране от държавния бюджет. В изпълнение на горния договор и за реализиране на проекта, с Решение 10-00-2938/20.12.2019 год., публикувано в РОП на 23.12.2019г., Община Стара Загора е обявила открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗОП с наименование Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци на Община Стара Загора с прогнозна стойност 6 322 538,72 лева. В хода на процедурата по възлагане на обществената поръчка са подадени девет оферти, като пет от тях са допуснати до етап техническа и финансова оценка. В резултат на проведената процедура по възлагане на обществена поръчка е сключен Договор 1207/07.07.2020 год. с определения за спечелил участник ВиК Бунар ЕООД на стойност 5 960 002,76 лева без ДДС, съответно 7 152 003,31 лева с ДДС. След осъществен последващ контрол за законосъобразност на сключения Договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК Бунар ЕООД, с Решение от 16.09.2020 год. на УО на ОПОС, бенефициерът Община Стара Загора е уведомен, че не са установени нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, водещи до определяне на финансова корекция. С писмо изх. 04-15-1/12.01.2022 год., след извършен одит от Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (ИА ОСЕС), одитния орган е изискал от УО на ОПОС да предприеме незабавни коригиращи действия, изразяващи се в извършване на повторна проверка за законосъобразност на сключения договор. В изпълнение на това и след извършена повторна проверка за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, РУО на ОПОС е установил наличие на нарушение с финансов ефект, съставляващо незаконосъобразна методика за оценка на офертите. С оглед на това, с писмо изх. 2-010-0020-2-126/04.02.2022 год., бенефициерът е уведомен за резултатите от извършената повторна проверка, като е описано констатираното нарушение, посочен е размера на финансовата корекция и в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е предоставена възможност в двуседмичен срок да представи писмено възражение. Във връзка с предоставената възможност, Община Стара Загора е депозирала писмено възражение с изх. 10-11-2024/18.02.2022 год., в което е оспорила констатациите на УО на ОПОС, както и размера на финансовата корекция. Като е приел подаденото възражение за неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение от 02.03.2022 год. с което е определил на бенефициера Община Стара Загора на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и във вр. с т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности) финансова корекция в размер на 5% от стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020, разходи от Договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК Бунар ЕООД на стойност 5 960 002,76 лева без ДДС. От мотивите на решението се установява, че РУО на ОПОС е констатирал едно нарушение с финансов ефект - незаконосъобразна методика за оценка на офертите, изразяващо се в следното: Съгласно утвърдената методика за оценка на офертите, участниците представят Концепция за изпълнение на поръчката в съответствие с Техническата спецификация, която следва да съдържа, като Задължителна част Организация в етапа на строителството . В посочената задължителна част е въведено изискването да се опишат отделните етапи на изпълнението на поръчката, да се обхванат и опишат всички дейности за всеки един от етапите, необходими за изпълнението предмета на поръчката, предлаганата технология на изпълнението на отделните видове СМР, както и посочване на тяхната последователност на изпълнение . Към Концепцията за изпълнение на поръчката е предвидена и Незадължителна част, която следва да съдържа Описание на процедурите за контрол на качеството на строителството , където участниците следва да направят описание на начините за осигуряване на качеството по време на изпълнението на договора за строителство, както и описание на контрола на качеството, който ще се упражнява по време на изпълнението. След анализ на така въведените изисквания, УО на ОПОС е приел, че задължителната и незадължителната част се дублират, доколкото контролът на качеството при строителството е част от основните дейности, необходими за изпълнение на предмета на поръчката. По мнение на административния орган, незадължителната част от Концепция за изпълнение на поръчката припокрива задължителната част, т.е. основанието за присъждане на допълнителен брой точки повтаря част от дейностите, които следва да бъдат описани в условията за допустимост. В този смисъл е формиран извод, че това създава неяснота за потенциалните участници, как следва да подходят при подготовката на техническото си предложение, с цел получаване на допълнителен брой точки. РУО на ОПОС е приел наличието на нарушение и по отношение на Програмата за управление на риска, в която, възложителят е дефинирал следните рискове: закъснение началото на започване на дейностите; изоставяне от графика при текущо изпълнение на дейностите; риск от закъснение за окончателно приключване и предаване на обекта; недобра комуникация и координация между екипа на възложителя и този на изпълнителя; липса на ликвидни средства за обезпечаване на строителството. Предвидено е оценката на техническото предложение за изпълнение на поръчката по отношение на рисковете да се осъществява по следния начин: За приложени над 5 мерки, които ще се предприемат за недопускане/предотвратяване настъпването на всеки от идентифицираните от възложителя рискове и над 5 мерки, които ще се предприемат за преодоляване настъпването на всеки един от идентифицираните от възложителя рискове и допускания с цел редуциране на негативното им въздействие върху успешното изпълнение на поръчката и постигане на очакваните резултати, участникът получава допълнителни 15 точки. Анализирайки така въведеното изискване, административният орган е приел, че всяко техническо предложение, в което са предложени повече от 5 мерки, независимо от техния брой и същина, участникът ще получи допълнителен брой точки 15. В този смисъл е развита и тезата, че при така въведената методика възниква хипотеза, при която участник с 6 броя предложени мерки и участник с 10 броя предложени мерки, различни по своята същност, ще получат един и същ брой допълнителни точки по 15. В резултат на тази констатация, УО на ОПОС е формирал извод, че методиката за оценка на офертите, в тази й част не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. От друга страна, според административния орган, преценката дали предложените мерки предотвратяват или преодоляват настъпването на определените рискове е изцяло в преценката на комисията и не може да бъде предвидена от участниците при изготвяне на техническите им предложения, което създава възможност, въз основа на субективната преценка на комисията, даден участник да получи или да не получи допълнителните 15 точки. Въз основа на горните фактически обстоятелства, РУО на ОПОС е приел, че с така въведените изисквания в методиката за оценка на офертите са нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б , във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими разходи по Договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК Бунар ЕООД на стойност 5 960 002, 76 лева без ДДС. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на национално ниво, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. На първо място, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за наличие на нищожност на административния акт, доколкото липсва процесуална пречка по един и същ проект, съответно договор за възлагане на обществена поръчка, да бъдат извършени повече от една проверки от УО и ако бъдат установени различни нередности, те да представляват основания за определяне на финансови корекции. Относно липсата на нищожност, административният съд е анализирал и заповедта на министъра на околната среда и водите за оправомощаване на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 год., като е обосновал извод, че административният акт не е нищожен, доколкото е постановен от административен орган, който е бил надлежно оправомощен за това. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, първоинстанционния съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателя за отмяна на административния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на това, съдът е посочил, че изводите на РУО на ОПОС са правилни от гледна точка на избрания критерий за възлагане, а именно най-добро съотношение качество/цена по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, доколкото включването на качествените и екологични аспекти, свързани с предмета на поръчката в незадължителната част на Концепцията за изпълнение на поръчката, действително нарушава чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП, като не позволява обективно сравняване и оценяване на качеството на техническото предложение. Първоинстанционният съд намира за основателни и доводите на РУО на ОПОС по отношение на втората констатация, касаеща Програмата за управление на риска в която е предвидено, че за предложени над 5 броя мерки, които ще се предприемат за недопускане/предотвратяване на всеки един от рисковете, участниците получават допълнителни 15 точки. В този смисъл, съдът е развил доводи, че предвид така въведения критерий, остава неясно дали ще се оценява броя на предложените мерки или тяхното съдържание, като споделя доводите на административния орган за налична неяснота как следва да се оценят участник предложил 6 мерки и участник предложил 10 мерки. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че по отношение на този критерий е направено уточнение, че предложението следва да е адекватно/относимо, като отчита спецификата на обществената поръчка и напълно съответства на конкретния елемент от предмета на поръчката. По това възражение, съдът е посочил, че именно преценката на комисията за относимостта и адекватността на предложените допълнителни мерки, обосновава наличието на субективизъм при оценяването, който нарушава чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП. Предвид горното, съдът е приел за законосъобразен извода на административния орган за наличие на допуснато нарушаване на националната правна уредба (чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б , във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП), което нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Наредбата за посочване на нередности. При така развитите мотиви и като е приел оспореното решение на РУО на ОПОС за законосъобразно, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на развитите и в касационната жалба твърдения за нищожност на административния акт, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. В подкрепа на твърдението си за нищожност, касаторът е посочил, че по отношение на същата обществена поръчка, УО на ОПОС вече е извършил проверка, като процедурата е била прекратена от органа с влязло в сила Решение от 16.09.2020 год. От мотивите на административния акт се установява, че с Решение от 16.09.2020 год. на УО на ОПОС, изпратено с писмо с изх. 2-010-0020-2-589/16.09.2020 год., бенефициерът Община Стара Загора е уведомен, че след извършен последващ контрол за законосъобразност на сключен Договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК Бунар ЕООД на стойност 5 960 002,76 лева без ДДС не са установени нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, водещи до определяне на финансови корекции. Независимо от така формираната констатация, след извършен одит от ИА ОСЕС, одитиращият орган е изискал от УО на ОПОС да предприеме незабавни коригиращи действия, изразяващи се в извършване на повторна проверка за законосъобразност на сключени договори с избрани изпълнители по програмата, с акцент върху най-често срещаните, повтарящи се нарушения, изразени в ограничителни изисквания и незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Именно в резултат на извършена повторна проверка на сключения договор, административният орган е установил процесното нарушение, състоящо се в незаконосъобразна методика за оценка на офертите, което е квалифицирано като нередност. Настоящият касационен състав намира за нужно да посочи, че наличието на предходно постановено решение, в което е приета липсата на извършени нарушения на договор за възлагане на обществена поръчка не преклудира възможността на УО да извършва последващи проверки, в резултат на които да установи допуснати в процедурата нарушения. Липсват процесуални пречки или нормативно въведени забрани една и съща процедура по възлагане на обществена поръчка и сключен въз основа на нея договор да бъде обект на различни по време и обхват проверки. Основателни се явяват и мотивите на първоинстанционния съд, че доколкото в случая за констатираното нарушение се определя за първи път финансова корекция, то разпоредбата на чл. 74 от ЗУСЕФСУ, указваща възможността за възобновяване на производството за определяне на финансова корекция, с цел увеличаване размера на същата, се явява неприложима. По изложените аргументи, законосъобразен се явява извода на Административен съд Стара Загора за липса на твърдяната нищожност на оспорения административен акт. Не съставлява основание за отмяна на административния акт обстоятелството, че в мотивите на решението е споменат и друг Договор 10148/23.11.2021 год. с изпълнител ВЕЛИК СТРОЙ ЕООД. Действително, въпросния договор няма никакво отношение към предмета на настоящия правен спор, но доколкото същия е записан само на едно място в мотивите (стр. 3 от Решението от 02.03.2022 год.), докато навсякъде другаде в мотивите а и най-вече в диспозитива на административния акт е вписан процесния договор 1207/07.07.2020 год. с ВиК Бунар ЕООД, вписването на неотносимия договор не съставлява процесуално нарушение, което да препятства възможността на оспорващия да разбере за кой именно договор е определена финансовата корекция. В този смисъл, неправилното вписване на неотносим договор в мотивите на административния акт не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното Решение от 02.03.2022 год. на РУО на ОПОС, настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. В приетите за нарушени разпоредби на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП е указано, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. От друга страна, текста на чл. 2, ал. 2 от ЗОП предвижда, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Анализът на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд за допуснато нарушаване на цитираните разпоредби на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б , във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП. В случая, възложителят е предвидил, че кандидатите следва да представят Концепция за изпълнение на поръчката в съответствие с Техническата спецификация, която съдържа задължителна част Организация в етапа на строителството и незадължителна част Описание на процедурите за контрол за качество на строителството . От извършения сравнителен анализ на въведените в задължителната и в незадължителната части критерии, действително се установява дублиране. В тази връзка, възложителят е въвел към участниците следното изискване в задължителната част: да се опишат всички дейности за всеки един от етапите, необходими за изпълнението, предмет на поръчката . От друга страна, в незадължителната част е въведено изискването: участниците следва да направят описание на начините за осигуряване на качеството по време на изпълнение на договора за строителство, както и описание на контрола на качеството, който ще се упражнява по време на изпълнението . В случая, доколкото контролът за качество при строителството съставлява съществен елемент от целия строителен процес, то безспорно същия се явява основна дейност и като такъв попада във всички дейности за всеки от етапите , за които се дължи описание в задължителната част от Концепцията. От друга страна, въпросната основна дейност е включена и като критерий в незадължителната част на Концепцията. С оглед на това, обоснован се явява извода на административния орган, че в случая незадължителната част от Концепцията за изпълнение на поръчката припокрива задължителната част, т.е. основанието за присъждане на допълнителни точки преповтаря дейности от задължителната част, наличието на които съставляват условие за допустимост. Така констатираното обстоятелство безспорно въвежда неяснота за участниците относно начина, по който следва да подготвят техническото си предложение, за да получат допълнителен брой точки, доколкото един и същ критерий едновременно попада както в задължителната, така и в незадължителната част. Нарушаване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП се съдържа и в начина за оценка на техническото предложение за изпълнение на поръчката по отношение Програмата за управление на риска. Възложителят е предвидил 5 основни риска, които е дефинирал изрично. За да получат допълнителни 15 точки, участниците следва да предложат над 5 мерки за недопускане/предотвратяване настъпването на всеки един от идентифицираните риска. С оглед така формулираното изискване, следва извода, че всяко предложение, което съдържа над 5 предложени мерки следва да получи допълнително предвидените 15 точки, като не се отчита нито колко над 5 са предложените мерките, нито какво е тяхното съдържание. Както правилно е посочил административния орган, участник предложил 6 мерки и такъв, предложил 10 мерки, съгласно методиката за оценка следва да получат равен брой допълнителни точки, а именно 15. Предвид това и в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП, от една страна, въведения критерий за оценка не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, а от друга, не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. В съответствие с горните мотиви следва извода, че в случая действително е налице незаконосъобразна методика, утвърдена от възложителя в нарушение на цитираните разпоредби на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП. Така установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото в Методиката за оценка на офертите са използвани критерии за подбор, които ограничават достъпа на кандидатите в процедурата по възлагане на обществена поръчка. При определяне на конкретния размер на процентния показател на финансовата корекция, административният орган законосъобразно е отчел обстоятелството, че в процедурата са подадени повече от две оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, което предполага определяне на финансова корекция в размер на 5%. Предвид горното, настоящата касационна инстанция приема, че оспореният административен акт е правилен и обоснован, а подадената против него жалба е неоснователна. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,