Решение № 1077 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2012 г.

Решение № 1077 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Варна, чрез процесуален представител юрк. А. Добринова, против решение № 373 от 17.02.2012 г. по адм. д. № 4299/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответната страна Райка Великова Тодорова, чрез процесуалния си представител адв. В. Трайков, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен като незаконосъобразен изричният отказ на зам. Кмета на Община Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО 21817/19.10.2011 г., постановен по искане вх. № 21817/22.06.2011 г. от Райка Великова Тодорова да се завери молба-декларация и да се издаде удостоверение за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за УПИ VIII-31 с площ 487 кв. м., кв. 14 от РП на в. з. "Лазур", и УПИ VIII-30, с площ 476 кв. м., кв. 14 от РП на в. з. "Лазур" съгласно скица изх. № 71/26.05.2011 г., издадена от кметство с. Константиново, Община Варна, и преписката е върната на кмета на общината за заверяване на молба-декларацията. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон и административният съд правилно е преценил административния акт като незаконосъобразен. Съдът законосъобразно е приел, че отговорът на направеното искане за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение не предполага преценка на административния орган по отношение на правото на собственост на поискалото услугата лице. Отказът за издаване на удостоверение и за заверка на молбата - декларация, внесена от лице, което не притежава нотариален акт, както е в разглеждания случай, на практика би довел до невъзможност за провеждане обстоятелствена проверка и за удостоверяване на правото му на собственост на по реда на чл. 587 ГПК. Въпреки наличието на акт за общинска собственост за същия имот, кметът на общината (в случая упълномощеният със заповед № 4263/01.12.2011 г. зам. кмет на община Варна) е длъжен да удостовери това обстоятелство, като завери молбата - декларация. Независимо дали тези права съществуват или не, той е длъжен да се произнесе. Едва след това компетентен да извърши проверката относно владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му, и да признае или да отрече правото на собственост на заявителя, е единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Правният интерес от извършване на услугата не се обосновава с документи, а със съществуването на необходимост от удостоверяването на факти с правно значение, от признаване или отричане на съществуването на права или задължения или от извършването на определени действия. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответницата за присъждане на направените разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 450.00 лева, е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение