Решение № 3130 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10043/2019 г.

Решение № 3130 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10043/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Василева, против решение № 4855 от 10.07.2019 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1932/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221917002052-091-001/09.11.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 143/26.01.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за неправилно кредитиране на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, приета в съдебното производство, тъй като не е изготвена чрез прилагане на метода на сравними неконтролирани цени, регламентиран в чл. 8 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "ЕВРОПРИМ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Л. - 10", бл. ..., ет. ..., ап. ... – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Митков по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението си изключително подробно е описал фактите, които приема за установени. Обсъдил е фактическите и правни основания за издаването на РА и е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност, поради това, че от страна на приходната администрация не е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, на което тя се позовава. Подробно в решението си съдът е обсъдил и съпоставил изготвената в хода на ревизионното производство експертиза и тази, приета в съдебното производство, като е сравнил определените от експертите пазарни цени на счетоводни услуги, и е анализирал данните за всяко едно от дружествата, клиенти на "ЕВРОПРИМ" ЕООД. Според него тезата на ответника, че ревизираното дружество в процесните периоди е предоставяло на клиентите си счетоводни услуги на цени, по-ниски от пазарните цени, не е доказана. С оспорения РА в производство по чл. 122 и следващи ДОПК са установени допълнително задължения "ЕВРОПРИМ" ЕООД за корпоративен данък в общ размер 23 358. 48 лв. и лихва – 6 052. 38 лв. за данъчните периоди 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 13 ДОПК като разлика между установената от експерта пазарна цена на счетоводните услуги и отчетените от дружеството приходи от тези услуги, предоставени на изброените в РД 45 търговци. Нито в РД, нито в РА, има позоваване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, даващо право на органите по приходите да определят основата за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК чрез пазарни цени. Посочено е само, че "таксите за обслужване /в представените договори/ са занижени и не кореспондират с икономическата и житейска логика". Позоваването на наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/ е налице в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и в мотивите на решението на решаващия орган. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е с дата 13.07.2017 г., на която дата е входирана експертизата, възложена на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК, и имаща за задача да определи пазарни цени на счетоводните услуги. От изложеното следва, че приходните органи доказват чрез експертното заключение както обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, така и въз основа на него определят основата за облагане. В пар. 1, т. 10 ДР на ДОПК са регламентирани методите за определяне на пазарни цени. Редът и начинът за прилагането на тези методи са регламентирани в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите. Според експертното заключение, възложено и прието в ревизионното производство, за определянето на пазарните цени е използван методът на сравними неконтролирани цени. Съгласно чл. 18, ал. 1 от наредбата методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Според чл. 19 методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между свързаното лице и независими лица; или 2. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица. Доколкото в случая не се касае за сделки, сключени между свързани лица, чл. 19, т. 2 от Наредба Н-9/2006 г. изисква наличието на съпоставими сделки за услуги между несвързани лица. Експертизата на експерт Попова от 13.07.2017 г. се основава на обяви /стр. 19 / за извършване на счетоводни услуги от фирми в С. в зависимост от конкретните условия и обем на работа /за регистрирани по ЗДДС фирми и нерегистрирани по ЗДДС; за фирми, занимаващи се с търговия и такива, занимаващи се с производство, за еднократно изготвяне на ГФО, декларация и статистически отчет и пр. /. Не е посочено дори къде са публикувани обявите. С оглед изложеното правилно е приел първоинстанционният съд, че експертизата, изготвена и приета в ревизионното производство, не доказва обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, даващо основание за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Вярно е, че и ССЕ, приета в съдебното производство, не установява пазарни цени на счетоводните услуги чрез използването на някой / някои от методите, регламентирани в пар. 1, т. 10 ДР на ДОПК и в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. Вещото лице се позовава на 20 – годишния си опит като счетоводител, на работата си в две счетоводни кантори и данни от сключени договори, които обаче заявява, че не се обявяват публично. След запознаване с работата на дружеството-жалбоподател вещото лице е дало заключение, според което то не предоставя услугите на цени, по-ниски от пазарните, с оглед ползваната счетоводна програма, представянето на счетоводни документи по електронен път от клиентите, наличието на счетоводители в някои от дружествата – клиенти, малък документооборот при други, заплащането на пакетни цени за счетоводни услуги на две, съответно пет от дружествата, с един възложител и пр. Безспорно тежестта на доказване на наличието на някое/някои от изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства /в случая това по чл. 122, ал. 1, т. 2 е върху органите по приходите, тъй като само тогава, те могат да установят задълженията за данъци, регламентирани в материалния закон, върху на определена по реда на ал. 2 данъчна основа. По отношение на тези обстоятелства не е налице законова оборима презумпция, която жалбоподателят е длъжен да оборва, доказвайки противното при съдебното оспорване на РА. Поради това, правилно АССГ е приел, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано в ревизионното производство чрез експертизата, изготвена от експерт Попова, а това от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на РА. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, а именно договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото, макар и да надвишава минималното възнаграждение по чл. 8 от Наредба 1/2004 г., което е в размер на 1 412. 32 лв., не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение