Решение № 1010 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2014 г.

Решение № 1010 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Рудозем гр. Рудозем срещу решение № 3/22.01.2014 г. по адм. дело № 141/2013 г. на Административен съд град Смолян. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Кръстьо Пенков Чипев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян отменя по жалба на Кръстьо Пенков Чипев: 1. заповед № 256/15.05.2013 г. на кмета на община Рудозем, с която на основание председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) същият е наказан с дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него нарушения на служебни задължения, изразяващи се в неупражнен контрол върху последващите провеждането на местните избори дейности, както и неводене на административния регистър на общината, 2. заповед № 4/14.06.2013 г. на кмета на община Рудозем, с която е прекратено служебното правоотношение с Кръстьо Пенков Чипев. За да постанови този резултат, съдът приема, че при издаването на процесния акт дисциплинарнонаказващият орган допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да приеме писмените му обяснения, като ги обсъди в заповедта. Обжалваното решение е правилно. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд приема за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не изпълнява процедурата съгласно цитираната норма. Тя го задължава преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Поради императивния характер на нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл и поради изложеното относно смисъла на приемането на писмени и устни обяснения следва да се направи извод, че задължението за изслушване не може да се делегира. В конкретния случай обосновани са изводите на Административен съд София-град, че наказващият орган не изпълнява процедурата по изслушване и по приемане и обсъждане на писмените обяснения на ответника по касационната жалба. Налице е нарушение на установената от ЗДСл процедура съгласно чл. 93, ал. 1, което законосъобразно е прието от Административен съд София-град като основание за отмяна на процесната заповед. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,