Решение № 8363 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2014 г.

Решение № 8363 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София срещу решение № 2856/27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 9930/2013 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № Ж- 120 от 10.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени противоречия със съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, петчленният състав на ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Редовно призован за датата на съдебното заседание, касаторът се представлява от юриск. Иванова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение на ВАС, тричленен състав да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата и в хода по същество. Ответникът, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, редовно призован, се представлява от юриск. Райков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение по доводи, развити в писмени бележки . Заинтересованата страна, "Феникс Голд" ООД - гр. Благоевград, редовно призована, се представлява от управителя на дружеството Стоян Иванов, който оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, развити в писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението на ВАС, четвърто отделение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София срещу Решение № Ж-120 от 10.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С цитирания по-горе административен акт ДКЕВР на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката е дал на "ЧЕЗ Разпределение България"АД следните задължителни писмени указания: в седемдневен срок от получаване на решението да преизчисли съставените дебитни известия към фактури за периода 27.01.2010 г. до 08.02.2013 г. като определи количеството електрическа енергия в съответствие със срока и начина, предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България"АД ( за срок не повече от 90 дни) и да уведоми ДКЕВР за предприетите действия в 10-дневен срок. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки всички доводи на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че Решение № Ж - 120/10.06.2013 г. на ДКЕВР е постановено от компетентен орган, в съгласие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразно. Съдът е приел, че, макар производството по издаване на решението на ДКЕВР да е започнало по жалба на "Феникс Голд" ООД, предявена при действието на отменената вече Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, доколкото в сега действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /ДВ бр. 33 от 05.04.2013 г./ липсва преходна разпоредба, предвиждаща образуваните вече производства да се довършват по старата наредба, то при постановяване на процесното решение следва да бъдат съобразени разпоредбите на действащия нормативен акт. Съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от действащата към датата на постановяване на административния акт Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /ДВ бр. 33 от 05.04.2013 г/ общите условия съставляват неразделна част от лицензията, поради което разгледаната жалба на клиент срещу лицензианта във връзка с изпълнение на издадената лицензия / в т. ч. и задълженията, предвидени в одобрените общи условия/, какъвто е конкретният случай, попада в материалната компетентност на ДКЕВР по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ. Съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за издаване на административния акт в нарушение на административнопроизводствените правила поради постановяването му срещу ненадлежен адресат. ВАС, IV отделение е обосновал този извод с обстоятелството, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД задължение на електроразпределителното дружество е да определи количеството електрическа енергия и, едва въз основа на тези констатации, електроснабдителното дружество издава фактура за потребената енергия. Изхождайки от предмета на жалбата до ДКЕВР - неправилно определяне количеството потребена електроенергия, съдът е заключил, че административният акт е насочен срещу правилния адресат - "ЧЕЗ Разпределение България"АД. Съдът, основавайки се на приложимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г., е приел, че при постановяване на обжалваното решение са спазени всички процесуални правила по наредбата, спазени са и материалноправните разпоредби. Решението на тричленния състав на ВАС, IV отделение е правилно. Правилно съдът е приел, че актът е постановен от компетентен орган в рамките на предоставените му закон правомощия. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за некомпетентност на ДКЕВР да се произнася по подобни жалби на потребители на електроенергия, тъй като цитираните от съда разпоредби на действащата Наредба и отменената такава относно обстоятелството, че общите условия съставляват неразделна част от лицензията, били идентични и затова не можело да се заключи, че съгласно действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. ДКЕВР придобива компетентност, въпреки обстойната съдебна практика в обратния смисъл, формирана на база отменената наредба. Материалната компетентност на ДКЕВР да разгледа жалбата на " Феникс Голд" ООД и да постанови процесното решение, се извлича от разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г, каквато идентична норма не се съдържа в чл. 102 от отменената наредба, поради което предоставената от касатора за сведение съдебна практика на ВАС по чл. 102 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) е неприложима в конкретния случай. На същото основание неоснователни са и развитите от "ЧЕЗ Разпределение България" АД доводи за облигационен характер на връзката клиент - енергоразпределителното дружество в случаите на оспорване размера на начислената консумирана електроенергия на база показанията и характеристиките на електромера. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд правни изводи за това, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същото е издадено срещу надлежния адресат и при спазване на процедурата за това. Обосновано ВАС, IV отделение е заключил, че административният акт е постановен и в съответствие с материалноправните разпоредби. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия