Решение № 2298 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2014 г.

Решение № 2298 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 789 от 3.04.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3678 по описа за 2013 г., с което по жалба на Красимир Милчев Симов от гр. Варна е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031301374/10.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 572/26.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Шумен, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, с постоянен адрес в гр. Варна. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на бившата ТД на НАП Шумен, еквивалентна на тази на изнесеното работно място Шумен /ИРМ Шумен/ в обхвата на ТД Варна, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на физическо лице с постоянен адрес в гр. Варна като ревизираното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение ТР № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на субект, регистриран извън тази част от територията на дирекцията. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение