Решение № 1789 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2011 г.

Решение № 1789 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Общинска администрация на Община Варна срещу решение № 1665 от 6.07.2011 г. по адм. дело № 548/2011 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От данните по делото е видно, че с жалба рег. № МД 10-94 от 15.11.2010 г. по входящия регистър на Община - Варна, респ. вх. № 4440 от 16.11.2010 г. на звено с наименование "Имуществени данъци" при тази община, Янаки Георгиев Ангелов от гр. Варна е оспорил Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-572 от 04.11.2010 г., издаден от Милена Николова Капитанова, гл. инспектор РПК при Дирекция "Местни данъци" на Община - Варна. Оспорването на акта е основано на довода, че Янаки Георгиев Ангелов е заплатил дължимите от него и съпругата му данъци за притежаваните от тях недвижими имоти в гр. Варна. Към подадената от него жалба Янаки Георгиев Ангелов е приложил 9 бр. ксероксни фотокопия на документи с наименования "За платени данъци за 2008 г.", "За платени данъци за 2009 г." и "За платени данъци за 2010 г.". Тези документи имат кръгли печати с надписи "Имуществени данъци. Община Варна. 0132" и "Имуществени данъци. Община Варна. 0129". С решение № МД-РШ-047 от 29.12.2010 г. касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна - е отказал да приеме, че представените от жалбоподателя ксероксни фотокопия на документи удостоверяват надлежно извършени от него плащания на дължимите местни данъци за недвижими имоти и е потвърдил оспорения акт за установяване на задължения. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че:

1. По силата на чл. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

2. Представените от жалбоподателя Янаки Георгиев Ангелов квитанции за 2008, 2009 и 2010 г. не са годни доказателства за внесени в срок местни данъци, защото:

а) не са сред документите, които Община Варна издава при извършени касови плащания и не съдържат задължителните реквизити, необходими на един официален удостоверителен документ - от приложените към жалбата бележки (в сега обсъжданото решение касационният жалбоподател нарича представените от жалбоподателя ксероксни фотокопия на документи с различни наименования - "вносни бележки за 2008, 2009 и 2010 г.", само "бележки" и "квитанции") не става ясно името на органа, който ги е издал (името на касиера), поредния уникален номер на квитанциите, липсва и заглавието на документа - "Приходна квитанция"; не бил отбелязан и часът на плащане, който задължително се изписвал като реквизит на приходната квитанция;

б) Янаки Георгиев Ангелов твърдял, че е заплатило задълженията си на каса, но върху представените от него вносни бележки за 2008 и 2010 г. е положен печат № 0132, а върху тези за 2009 г. - печат № 0129; при направената справка в Регистъра на печатите на община Варна се оказало, че тези печати се ползват от инспектори в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", а не от касиери, т. е. положените печати не са на лица, имащи длъжностни задължения да приемат плащания за местни данъци.

С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отменил оспорения от Янаки Георгиев Ангелов Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-572 от 04.11.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че:

1. Чл. 2 ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местните данъци, като посочва, че то се извършва в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка, а разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, независимо от промените през 2009 и 2010 г., оправомощава служителите на общинската администрация да извършват установяването, събирането и обезпечаването на задълженията по закона.

2. Преценката на представените (от Янаки Георгиев Ангелов) девет броя платежни документи с оглед на посочената правна регламентация, установена от закона, налага определянето им като официални документи, свидетелстващи за установените с тях факти, които имат обвързваща доказателствена сила.

3. Административният орган (директорът на Дирекция "Местни данъци") не е оспорил авторството на подписа по документите, както и автентичността на печатите, а наличието на подпис на длъжностно лице от общинската администрация ангажира последната с волеизявление за посочените в документа обстоятелства и печатът удостоверява органа, издал документа.

4. Поради заявеното в съдебното заседание на 11.04.2011 г. оспорване на представените от жалбоподателя платежни документи, съдът е постановил да бъде извършена проверка за тяхната истинност и е дал възможност на оспорващия административен орган да докаже твърденията си, но в последвалото съдебно заседание директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си за неистинност на платежните документи.

5. Характеризирането на един документ като официален свидетелстващ предполага той да е съобразен по своето съдържание с изискванията на общата разпоредба на чл. 179 от ГПК, приложима субсидиарно. Той следва да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред. В хипотезата на Закона за местните данъци и такси това предполага издаването на документа да е от длъжностно лице от състава на общинската администрация. По отношение на формата законът не въвежда специални изисквания, като установява реда с чл. 2 ЗМДТ. Установените минимални изисквания за форма са проявление на презумпцията за законосъобразност на действията на администрацията. Създаването на образци на различните документи, издавани в общинската администрация, въвеждането на печати с номера на различните длъжностни лица, е свързано с организиране на документооборота и контрола върху него. Организацията на дейността на администрацията, разпределението на функциите и правомощията на отделните служители са без правно значение за гражданите като лица, задължени по ЗДДС. Администрацията не може да черпи права от пропуските в собствената си вътрешна организация.

Срещу това решение е подадена касационната жалба с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводът за неправилност на оспореното с касационната жалба съдебно решение е основателен.

Данъчно задълженото лице твърди, че е заплатило дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получило писмени документи от служители на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна и това негово твърдение не се оспорва от фактическа страна от касационния жалбоподател (директор на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна). Възражението на последния е, че тези служители не са били овластени да събират пари в брой за дължими на общината местни данъци и такси.

Следователно, същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено, е дали наистина Янаки Георгиев Ангелов е заплатил дължимите от него данъци в брой на служители от Дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя съществени правни изводи по съществото на спора. А то е част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи. Следователно е налице условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК - при разглеждането на адм. дело № 548/2011 г. на Варненския административен съд са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,