Решение № 6913 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2020 г.

Решение № 6913 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Т., Е. Т. -Ц. и И. И. /последните две конституирани по реда на чл. 227 ГПК на място на починалия касатор Д. Т./, подадена от пълномощникът адв. Г., срещу решение № 1550/04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 8074/2019 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Н. Д., чрез адв. П., заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници К. Б., М. Б. и Б. Н., СО, район "Нови Искър" и МЗГ "Югозападно държавно предприятие" не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на Н. Д. заповед № 18-5945/07.06.2019 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в КККР, изразяващо се в нанасяне на нови обекти с идентификатори 44224.5806.754 и 44224.5806.755; промяна в границите на съществуващи обекти в идентификатори 44224.5773.166, 44224.5773.202, 44224.5806.98., 44224.5806.423 и 44224.5806.463 и заличаване на обекти със стари идентификатори 44224.5806.95, 44224.5806.96 и 44224.5806.241 със съответната промяна в квадратурите и вписванията в КР. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 54 ЗКИР, но не отговаря на материалноправните изисквания на тази норма във връзка с чл. 70 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като не е налице визираното в обяснителната записка и скицата –проект № 15-343053/16.04.2019 г. несъответствие на границите на собствения на заявителите Д. Т. и В. Т. имот по нот. акт № 26, том LIII, дело № 14081/12.04.2007 г. Именно в този документ за собственост имота е описан частично като урегулиран - УПИ І-166, с една от границите му - ІХ-452, собствен на жалбоподателката Н. Д., а регулационната граница, съгласно заключението на съдебно –техническата експертиза, е нанесена като кадастрална в първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-5/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. Освен това е установено след подробен анализ на събраните в производството доказателства, вкл. приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че с изменението на КК се "застъпва" имота на надлежно вписаната в КР собственичка на съседния имот с идентификатор 44224.5806.98., което сочи на спор за собственост и е пречка за одобряване на исканото изменение на КККР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост" между имота на заявителите и собственика на съседния засегнат от изменението имот. В този случай, при изрично възражение от вписания в КР собственик на засегнатия от поисканото изменение имот с идентификатор 44224.5806.98, каквото съставлява подадената жалба от Н. Д., цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР. Нормата изрично сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. В тази връзка, доводите за приложена, респ. неприложена регулация, освен, че са ирелевантни в настоящето производство, сочат и на спор за собственост между страните. Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, поради което процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение правилно е отменена като незаконосъобразна. Неотносими в настоящето производство са и възраженията по отношение начина на заснемане на спорната граница в първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-5/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК., тъй като тя съставлява влязъл в сила административен акт по чл. 49 ЗКИР, т. е. възможността за преценката за приложимия релевантен ред за заснемане на границата /по материализирана на място ограда или регулационна граница по действащия план от 1965 г./ е преклудирана. Предвид изложеното и безспорно установеното по делото "застъпване" на части от имотите на заявителите на изменението на КККР и жалбоподателката, изводът на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и законосъобразен. Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответницата Н. Д. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 700 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение