Решение № 5025 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 32/2021 г.
ВАСI отделение20.04.2021 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 186/2.11.2020 г. по адм. дело № 272/2019 г. по описа на Административен съд- Ямбол. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5025 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 32/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс / ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 186/2.11.2020 г., постановено по адм. дело № 272/2019 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019 г., потвърден с Решение № 94/5.06.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а при условията на евентуалност неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че подадената жалба срещу РА е просрочена, тъй като от страна на пощенския оператор са представени противоречиви данни относно датата на връчване на РА. Счита, че съдът неправилно е приел за недостоверни и необосновани констатациите за недостиг на парични средства през ревизирания период, поради това, че задълженото лице е било лишено от възможността да депозира декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Излага съображения, че съдът необосновано е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като наред с това го е лишил от възможност да присъства при разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Сочи, че решаващият състав е извел погрешни изводи, че в изготвените парични потоци следва да участват и доходите на съпругата на ревизираното лице, респективно в разходната част да фигурират разходите за живот и на двамата съпрузи. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира обезсилване на атакуваното решение или евентуално отмяна на същото, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба – Д. С. от гр. Ямбол, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и в о. с. з изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС- Ямбол е законосъобразността на РА № Р- 02000218002289-091-001/27.02.2019 г., потвърден с Решение № 94/5.06.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас, с който за Д. С. са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 36 660, 96 лв. главница и лихва – 25 463, 09 лв.; за 2012 г. - 41 829, 27 лв. главница и лихва – 24 763, 58 лв.; за 2013 г. в размер на 22 451, 44 лв. главница и лихва – 11 010, 59 лв. и за 2014 г. в размер на 7 045. 32 лв. главница и лихва в размер на 2 739. 27 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установеността му е обоснована с изготвените парични потоци по години, сочещи превишение на разходваните над получените от задълженото лице средства. Прието е, че така определеният недостигът представлява доход от други облагаеми източници съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията Д. С. е представил обяснения, че към 1.01.2011 г. е разполагал с 974 104 лв., придобити от работни заплати след приспадане на разходи на живот, получен заем от С. А. /дъщеря/ в размер на 448 500 лв. и получен заем от А. С. /баща/ в размер на 103 345 лв. Ревизиращият екип е приел, че спестяванията на задълженото лице от работни заплати и бонуси са до размера на наличните средства по банковите му сметки. Преценил е, че С. А. не е имала възможност да предостави заем на баща си в размер 448 500 лв. за периода до 1.01.2011 г., а представените в тази връзка писмени документи са с недостоверни дати. Поради това е приел, че началното салдо към 1.01.2011 г. възлиза на сумата от 305 832, 97 лв., формирана от разполагаеми 99 345 лв. в брой и 206 487, 97 лв. налични средства в банкови сметки. В хода на производството е проведена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като безпристрастно, компетентно и съответстващо на събрания доказателствен материал. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на уведомление № Р-02000218002289-113-001/19.12.2018 г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление № Р-02000218002289-139-001/19.12.2018 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Поради това е преценил, че ревизираното лице е било лишено от възможността да изпълни задължението си по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, съгласно което при установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Позовавайки се на заключението на вещото лице по извършената СИЕ, решаващият състав е счел, че С. А. е разполагала с възможност да предостави заетите суми по договорите за заем, сключени в периода 2007 – 2014 г. Приел е още, че в балансите на ревизираното лице следвало да бъдат включени и доходите от работни заплати и постъпленията по банкови сметки на неговата съпруга К. С., а в съответната разходна част да фигурират разходи на сем. С. като двучленно семейство. В обобщение е формиран извод, че през нито един от ревизираните периоди няма недостиг на разходваните над получените от задълженото лице парични средства. Тъй като е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила чрез лишаване на ревизирания от възможността да декларира имуществото и доходите си с декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, то издаденият РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е предприел необходимите процесуални действия, осигуряващи възможността да се прецени допустимостта на първоинстанционното производство, за която той е длъжен да следи служебно. Независимо от изричното възражение на процесуалния представител на ответника, че жалбата до АС е просрочена, решаващият състав не е изяснил коя е точната дата, на която решението на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас е връчено на Д. С.. По делото са представени три потвърждения от куриера М&ВМ Ехрres, които са с различно съдържание, поради което решаващият състав е следвало да изиска отново от пощенския оператор заверено копие на товарителницата или друг документ, удостоверяващ връчване на пратката и извадка от поддържания регистър. Според съдържанието на посочените потвърждения, решението на горестоящия орган е връчено на С. С. на основание пълномощно № 120/16.01.2017 г. Същото обаче не е представено, а приобщеното пълномощно е с друг номер и е неотносимо към спора. В тази връзка съдът не е съобразил, че изложените от процесуалния представител на ревизирания доводи за обхвата на пълномощното и цитираните разпоредби на ГПК са напълно ирелевантни, както и, че в хода на ревизионното производство именно на С. С., в качеството му на пълномощник на ревизирания, са връчвани и други актове, документи и книжа, издадени от органите по приходите. В частност, решението на Директора на Дирекция "ОДОП" е издадено на 5.06.2019 г. и при условие, че е връчено на ревизирания /според потвърждението от 26.07.2019 г. / на 11.06.2019 г., то от този момент е започнал да тече преклузивният срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Същият е изтекъл на 25.06.2019 г. /работен ден/, с оглед на което депозираната на 27.06.2019 г. жалба е просрочена. При условие, че решението е връчено на 16.06.2019 г., както е посочено във второто потвърждение, то оспорването е допустимо. Поради неизясняването на този релевантен факт настоящият състав е лишен от възможността да прецени допустимостта на първоинстанционното производство и на обжалваното решение, което е достатъчно основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Същият краен извод се налага и от осъществената от касационната инстанция проверка на правилността на оспорения съдебен акт. Той е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Напълно необосновани с каквито и да е доводи са констатациите на първостепенния съд, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, както и, че органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тази връзка изцяло неотносими към спора са изложените мотиви досежно осуетяването на възможността на задълженото лице да вземе становище и представи доказателства, преценено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на РА. Без каквито и да е конкретни съображения и без да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, първостепенният съд е възприел безкритично отговорите му, включително и тези, представляващи правни изводи. При липсата на анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства и на формирани въз основа на тях еднозначни фактически изводи, спорът е останал неизяснен от решаващия състав, което налага отмяна на постановеното неправилно първоинстанционно решение и по аргумент от чл. 220 АПК връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд на първо място следва да прецени допустимостта на оспорването на РА с оглед срочността на жалбата като за целта предприеме дължимите процесуални действия, включително изиска от куриера товарителница или известие за доставяне на пратката, съдържаща решението на Директора на Дирекция "ОДОП", както и представяне на посоченото пълномощно на С. С.. При евентуална допустимост на жалбата решаващият състав следва да прецени дали ревизията е проведена по общия ред или по особения ред на чл. 122 ДОПК, като посочи и релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които формира своите изводите. В този аспект той следва да осъществи анализ на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да изведе от тях относимата фактическа установеност и кореспондиращи правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, тричленен състав на Първо отделение на ВАС