Решение № 7271 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. А., гражданин на Нигерия, чрез процесуалния му представител адв. Т. Лютфиева, срещу решение № 9114/06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 13225/2025 г. по описа на Административен съд София-град, Първо отделение, 54 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5450/20.11.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са релевирани касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на административния орган с указание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника и лично от касационния жалбоподател с искане за отмяната му, но вече с доводи за връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение като представя и нова справка относно Федерална република Нигерия. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. К. А., гражданин на Нигерия, срещу решение № 5450/20.11.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, включващи административната преписка по издаване на оспорения акт с протокола от повторно проведеното интервю на 03.07.2025 г. в присъствие на преводач и на адвокат Петков, ксерокопията на четири представени от чуждия гражданин документа и справки относно Федерална република Нигерия с вх. № МД-02-259/16.05.2025 г., вх. № МД-02-526/29.09.2025 г. и вх. № МД-02-663/22.12.2025 г., съдът установява релевантната за спора фактическа обстановка. Подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, същата се възприема от касационната инстанция и обобщено се свежда до следното: Р. А. е член на [заличен текст], роден на [дата]. и израсъл в Нигерия, щата Имо, където завършва гимназия и работи като автомобилен механик. Сключил е брак през 2018 г. с А. А., от който имат една дъщеря на [възраст]. През 2023 г. напуска семейството си, отива в столицата Абуджа, където необезпокоявано живее 3-4 месеца, през което време посещава посолството на Република България и получава туристическа виза. Напуска страната си по произход на 07.11.2023 г. легално, след двукратна проверка на документите му за самоличност на летище Метабан, отпътува със самолет за летище в Катар и на 08.11 2023 г. пристига в България с издадената виза за краткосрочно пребиваване. На 28.11.2023 г. подава пред ДАБ молба с искане за предоставяне на международна закрила, във връзка с която на 04.12.2023 г. е проведено с него интервю и са приложени две справки от 27.09.2023 г. и от 08.02.2024 г. с официална информация за актуалната обстановка в Нигерия. Административното производство завършва с Решение № 5761 от 23.04.2024 г., с което председателят на ДАБ отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. По жалба от Р. А., административният акт е отменен като незаконосъобразен с Решение № 3148/30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 4529/2024 г. по описа на АССГ, предвид представените от него в съдебното производство четири фотокопия на писмени доказателства, и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне, във връзка с което е проведено подробно второ интервю на 03.07.2025 г. в присъствие на преводач и на адвокат Петков, като негов представител. В отговорите на поставените въпроси от интервюиращия и допълнително зададени уточняващи такива от процесуалния му представител, кандидатът за международна закрила променя съществено бежанската си история, изложена в първото му интервю от 04.12.2023 г. /по-малко от месец след пристигането му в България/, като я привежда в съответствие с доказателствата, които е представил. Макар да продължава да сочи, че се страхува от преследване от страна на сепаратистката организация IPOV /ИПОБ/ „Местно население на Биафра“, на която твърди, че е бил член, но е напуснал след мобилизирането му за участие във военни действия срещу правителството, той вече се позовава на проблеми с официалните нигерийски власти. В тази връзка разказва за два ареста след участие в мирни протестни действия: при първия е задържан за пет-шест месеца в затвора, без да има съдебно разследване и присъда, а при втория е избягал от ареста, поради което е включен в списък на издирвани лица, разпространен в цялата държава в това число и сред полицейските служители в столицата Абуджа. За първи път сочи, че това е причината, поради която е напуснал страната си и се страхува да се завърне в нея, която теза е в противоречие с поддържаното до този момент, че се страхува от търсене и наказание от страна на организацията ИПОБ, поради фактическото й напускане, поради нежелание да участва във военни действия. Противоречиви са и твърденията му за съдбата на двамата му братя, както и на неговото семейство – съпруга и дъщеря. В подкрепа на разказаната в това интервю бежанска история, представя фотокопия на четири документа: писмо на бял лист от 05.03.2021 г., че е активен член на коренното население на Биафра; карта от същата дата, издадена от Република Биафра, че е неин гражданин; документ от 10.07.2023 г. от дирекция на полицията, Централен район Абуджа, с който директорът уведомява зоналното командване, ръководителите на тактическото управление и обществеността, че лицата с вписани имена и снимки, между които и жалбоподателят, се обявяват за издирване за държавна измяна и всяко лице, което разполага с информация за тях, трябва да се свърже с най-близкото полицейско управление; удостоверение за сключен брак. Всяко едно от четирите фотокопия е подложено на задълбочен оглед и анализ в административното производство, както и на съпоставка с официални образци на аналогични документи, приложени по преписката с отбелязване на общодостъпните източници в интернет, в които те могат да открити. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не съдържа обосновани, достоверни и доказани твърдения за осъществено спрямо чужденеца преследване от страна на държавата или недържавни субекти, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец с изложени подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 ЗУБ. След цялостен анализ на съществуващата ситуация в Нигерия, административният орган формира поотделно изводи за липса на всяка една от трите хипотези, регламентирани в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, към които обосновава и възможността на кандидата за международна закрила да живее спокойно в щата Имо, където не би се сблъскал с неблагоприятни за живота и здравето му последици. Допълнително се позовава и на данните, предоставени от чужденеца, че както преди, така и към настоящия момент, в същия щат живеят членовете на семейството му – съпруга и малолетна дъщеря и сестра му. По тези съображения, отказва да му предостави и хуманитарен статут. С атакуваното пред касационната инстанция решение, първостепенният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Сочи, че председателят на ДАБ е анализирал изключително обстойно поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, обосновано ги е възприел за противоречиви, при което законосъобразно е констатирал липсата на задължителните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, уредени в разпоредбата на чл. 8 ЗУБ, тъй като приобщените по делото доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване породени от расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца. На следващо място, в мотивите на съденото решение са обсъдени доказателствата, относими към предоставянето на хуманитарен статут, като обосновано е счетено, че не е налице никое от основанията по чл. 9 от ЗУБ. При отчитане на решение от 17.02.2009 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-465/2007 г., е преценено, че в случая не е налице заплаха спрямо чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. По тези съображения съдът отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което води до неоснователност на релевираните от касационния жалбоподател доводи, че при преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, административният съд вместо да разгледа обстановката в Нигерия, се е позовал на ситуацията в Сирия. Напротив – при изследване на предпоставките по чл. 9, ал. 1 - ал. 5 ЗУБ, решаващият съдебен състав е анализирал детайлно приложените към административното производство актуални справки, идентифицирани с вх. № МД-02-259/16.05.2025 г. и вх. № МД-02-526/29.09.2025 г., които несъмнено се отнасят за Федерална република Нигерия, с информация относно всички четири правно значими за производствата по предоставяне на поискана международна закрила групи обстоятелства, каквито са: Общо положение в Нигерия, Актуална обществено-политическа и икономическа обстановка; Ниво на сигурност в страната; Положение на християните (католици). За пълно изясняване на релевантните за спора факти, съдът е приел и представената от ответната страна в съдебно заседание справка с по-актуална дата, каквато е тази № МД-02-663/22.12.2025 г. Отразените в официалните документи констатации са залегнали в мотивите на първоинстанционното решение, което дава основание на настоящия състав обосновано да се счете, че употребената в акта дума „Сирия“ представлява техническа грешка, която би могла да се отстрани по реда на чл. 175 АПК и погрешно се определя от касационния жалбоподател, като нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, обусловена от извършения от съда съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на чужденеца, по отношение на която правилно е преценено, че съдържа противоречиви и нелогични обстоятелства, попадащи извън приложното поле на ЗУБ. Противно на оплакванията на касационния жалбоподател, изводите на административния съд за законосъобразност на издадения отказ са съответни на изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, преценени в контекста на условията по чл. 4, § 5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Предвид данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведените с него две интервюта, административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са приели, че лицето не установява да е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 от цитираната разпоредба. Чужденецът не обосновава последователно и достоверно наличие на риск за живота или свободата му в държавата по произход, още повече че разказите му в интервютата, проведени на 4.12.2023 г. и на 03.07.2025 г., съдържат противоречиви данни и информация. Отделно от това, представените от него доказателства, с изключение на фотокопието на документа за сключен брак с А. А., съдържат недостоверни елементи, които разколебават доказателствената им сила. Напротив, съображения на административния орган са подкрепени от приложените официални документи, намерени в публично достъпни и назовани официални източници. Твърденията на чужденеца при провеждането на двете интервюта са противоречиви и нелогични и налагат извод, че са наведени единствено за целите на търсената от него международна закрила. Наред с горното, правилно е прието, че изтъкнатите от А. причини за напускане на родината – от една страна страх от преследване от сепаратистката организация ИПОБ, която изцяло работи за отделяне на Биафра от Нигерия, и от друга страна - издирването му за държавна замяна от официалната власт, не само, че взаимно се изключват, но и изцяло се опровергават от начина, по който той е напуснал родното си място, установявайки се за няколко месеца в столицата Абуджа. Правилна е преценката, че през този период, за който чужденецът твърди, че е търсен, както от членовете на сепаратистката организация, които имат свои поддръжници навсякъде в страната, така и от всички органи на полицията и от обществеността, той е посещавал българското посолство минимум два пъти - за заявяване и получаване на виза и безпрепятствено с притежаваните от него документи е преминал двукратна паспортна проверка на летището, от където е излетял със самолет. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Предвид данните по делото, правилно е приета липсата на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт – трите групи обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от закона, поради което законосъобразно е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в разглеждания случай не е приложима разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като липсват данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на чужденеца. В тази връзка следва да се посочи, че и към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Нигерия е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, постановено по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. В съответствие с информацията, съдържаща се в трите справки, приложени по административната преписка и в първоинстанционното производство, категорично не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в страната по произход, налагащ приложението на чл. 9 от ЗУБ, което води до неоснователност на твърдението в касационната жалба за наличие на предпоставките по ал. 1, т. 3 на разпоредбата, обуславящи предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. От приложените към административното, a впоследствие и към първоинстанционното съдебно производство справки от 16.05.2025 г., 29.09.2025 г. и 22.12.2025 г., се установяват актове на насилие, довели до смъртта на цивилни лица, но в отделни щати и райони на Нигерия, в които кандидатът за международна закрила никога не е живял. Съгласно изнесените данни, федералната държава се състои от 36 щата и една територия, като за въоръжени инциденти се съобщава в девет от тях: Борно, Адамава (Североизточна Англия), Замфара, Гусау, Сокото, Кацина (Северозападна Англия), Нигер, Бенуе, Квара. Отвличания на хора са установени главно в северозападните и северноцентралните зони – щатите Нигер и Замхара. За бандитизъм се съобщава и в отделни югозападни райони. В същото време чужденецът е роден и до напускането на страната по произход, той и семейството му живеят в щата Имо, който се намира в югоизточната част на Нигерия. По отношение на обстановката в този щат, съдът правилно е приел за установено наличие на предприето от страна на официалната държавна власт, след встъпването през февруари 2023 г. на новоизбрания нигерийски президент, активно противодействие на сепаратистката организация. Към него се прибавя и съдебно преследване на ръководителите на терористичната организация – самопровъзгласилия се премиер на т.нар. Съединени щати на Биафра и на лидера на коренното население на Биафра. Всички тези данни, добавени към предоставената от самия чужденец информация, че там продължават да живеят съпругата с дъщеря им и семейството на сестра му, са още едно доказателство за проявилата се тенденция към осигуряване на спокойствие за населението в процесния щат. Така направеното фактическо установяване се потвърждава и от представената в касационното производство най-актуална справка № МД-02-120/24.03.2026 г. за положението в Нигерия, сочеща на безкомпромисно и репресивно отношение на нигерийското правителство към ИПОВ, бореща се за възстановяване на независимата република Бафра в югоизточната част на страната, населена предимно с етноса [заличен текст], към който принадлежи и касационният жалбоподател, започнало още през 2017 г. и продължаващо и понастоящем. По тези съображения, правилно административният съд е достигнал до извод за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение