Решение № 14894 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2011 г.

Решение № 14894 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Баранко" ЕООД гр. София, представлявано от управителя Владимир Асенов Бонев, чрез процесуалният си представител адв. Петър Петров САК, срещу Решение № 10597/14.07.2011 г. по адм. дело № 13095/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1042 от 09.09.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в цялост или за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, както и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, правилно установена от първоинстанционния съд. Законосъобразни и обосновани са и изведените въз основа на нея правни изводи. При неоспорените констатации за придобитите акции, съставляващи 49 % от всички акции на "Пловдив Юрий Гагарин БТ" АД, разпоредбите на Устава на акционерното дружество относно начина на вземане на решения от Общото събрание, представените акционери при годишните общи събрания за периода 2007 - 2009 г., правилно тричленният състав е приел, че са налице основанията по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗЗК (отм.) - концентрация на стопанска дейност чрез придобиване на контрол и по чл. 24, ал. 1 от с. з. - неспазване задължението за предварително уведомяване (нотификация). Наведените в жалбата доводи са неоснователни и в голяма част преповтарят съображенията, изложени в първа съдебна инстанция срещу административния акт без да аргументират сочените пороци на съдебното решение, както и са в противоречие на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила решение № 1804 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 14470/2009 г. на ВАС, Седмо отделение, включително и определяне на санкцията, с което се отменя решение № 923 от 15.09.2009 г. на КЗК по преписка № КЗК Ч 430/2009 г. в частта по т. 2, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗЗК на "Баранко" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 42 503 лева за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 от ЗЗК (отм.), в частта относно наложената санкция и се връща административната преписка на КЗК за ново произнасяне по същество в отменената част съобразно указанията, дадени в мотивите на това решение. В това решение, ВАС приема, че санкцията е определена неправилно, доколкото същата е наложена по новия ЗЗК (ДВ, бр. 102 от 2008 г.), на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от него, въпреки че нарушението е извършено през октомври 2006 г. при действието на отменения ЗЗК. При новото произнасяне на КЗК, санкцията е наложена на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗК (отм.), който изрично фиксира долна и горна граница на имуществената отговорност на предприятията в диапазона от 5000 до 300000 лева. При така заложения в закона диапазон, административният орган определя наказанието на "Баранко" АД, отчитайки конкретните белези на нарушението, а именно неговия характер и тежест, продължителност и наличието на смекчаващи обстоятелства, съблюдавайки изцяло, дадените от съда задължителни указания относно приложимия закон и правилното правно основание. Фактът, че нарушението е квалифицирано като леко, не означава, че административният орган следва автоматично да наложи минимално предвидения по закон размер от 5000 лева. Налагането на имуществените санкции и глоби за извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията преследва две цели Ч справедливо наказание за нарушителя и възпиране на останалите предприятия, органите на изпълнителната власт и местното самоуправление и физическите лица от нарушаване на закона. При тази преценка, административният орган, като съобразява характера на извършеното нарушение е отчел, че конкретното наказание би било справедливо наложено и би постигнало специалната и генерална превенция на закона, ако се определи в размер, съизмерим с таксата, която "Баранко" ЕООД би заплатило по Тарифата за таксите, в случай на изпълнение на нормативно установеното му задължение по чл. 24, ал. 1 от ЗЗК (отм.) (възлизаща на 42 503 лева). Този размер е в диапазона, установен с правилно приложената в случая норма на ЗЗК (отм.), чл. 59, ал. 1 - а именно от 5000 лева до 300 000 лева. При проверка на законосъобразността на наложената на дружеството имуществена санкция, първоинстанционният съд е приел, че определената от КЗК такава е обоснована, съобразена е с релевантните фактически обстоятелства, с материалния закон и с Методиката на Комисията, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на размера й. Мотивиран е извод, че при индивидуализацията й са взети предвид тежестта на нарушението, неговата продължителност, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд в съдебното решение, предмет на настоящото дело, са напълно обосновани и аргументирани. В конкретния случай, именно с цел избягване на възможността за заобикаляне на закона, административният орган, като съобразява конкретният размер на таксата, съгласно Тарифата, която би се следвала на предприятието в случай на законосъобразно поведение от негова страна (надлежно изпълнение на задължението му по чл. 24, ал. 1 от ЗЗК (отм.), налага санкцията в размер на 42 503 лева. Това не означава, че КЗК е приложила Тарифата за таксите, какъвто неправилен и необоснован довод е релевиран в касационната жалба, а е приложила закона и методиката по неговото прилагане като е индивидуализирала санкцията при отчитане на всички конкретни индивидуализиращи белези, така че да се определи един обоснован и справедлив размер на санкцията. КЗК е съобразила евентуално дължимото от предприятието в полза на държавата в случай на законосъобразното му поведение и е ползвала същото при индивидуализацията, за да определи конкретно дължимото по санкционната му отговорност. Противно на изложеното в жалбата, първоинстанционният съд е извършил служебна проверка за валидността и законосъобразността на атакувания пред него административен акт, който не противоречи на влязлото в сила съдебно решение № 1804 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 14470/2009 г. на ВАС, Седмо отделение, доколкото, указанията, дадени с него се отнасят до приложимото материално право с оглед периода на извършване на нарушението и конкретното правно основание за налагане на имуществена санкция. При новото произнасяне, административният орган прилага правилно отменения ЗЗК, като конкретното правно основание за определяне на санкцията в размер на 42 503 лева е именно чл. 59, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Така определеният размер на санкцията е в рамките на посочената разпоредба. При индивидуализирането й не е приложена Тарифата за таксите, а е приложен закона и методиката за определяне на санкциите по него. Не е налице твърдяното заменяне на едно административно наказание с друго, нито прилагане на Тарифата за таксите като правно основание за налагане на конкретната имуществена санкция. Новото определяне на санкцията на "Баранко" ЕООД от страна на адм. орган е изцяло съобразено със ЗАНН, ЗЗК и Методиката по неговото прилагане. Размерът от 42503 лева не надвишава законовият размер, определен по ЗЗК (отм.), който възлиза на 300000 лева. Санкцията не е по-ниска от минимално предвидения размер от 5000 лева. Изцяло е съобразено с установеното в Методиката за определяне на размера на имуществените санкции и глоби към ЗЗК (в сила от 01.06.2004 г. до 10.02.2009 г., като размерът на санкцията, отнесен към общия размер на оборота на предприятието нарушител да не надхвърля 10 %. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на страните, като е формирал заключение по всички оплаквания в жалбата. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт, като съдът се е произнесъл по претендираните от жалбоподателя негови пороци. Тричленният състав на Върховния административен съд законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на КЗК за юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да се присъди в размер на 150 лева, платими от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,