Решение № 14080 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2018 г.

Решение № 14080 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Триадица" – Столична община против решение № 2571/17.04.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6181/2017 г., в частта, с която е отменена негова заповед № РТР17-РД-56-70/21.03.2017 г. за учредяване право на преминаване и прокарване на външна канализация с диаметър 400 мм и външен водопровод с диаметър Ф110 през ПИ пл. № 937, кв. 7 и кв. 8 а по плана на м. "Манастирски ливади-изток", представляващ имот с идентификатор 68134.1006.1073 и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съда. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като се иска отмяната й. Ответниците К. Средков, Г. Северин, "2 М Девелопмент" ЕООД, М. Дашев, Б. Чонос, Е. Панталеева, А. Панталеев, А. Петров, Б. Петров, Е. Петрова, М. Пандева, Д. Дашева, Б. Дашев, М. Дашева, Н. Дашева и Я. Дашев оспорват жалбата. Ответникът "НГМ-Груп" ЕООД не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед в частта относно учредяване право на преминаване и прокарване външна канализация с диаметър 400 мм и външен водопровод с диаметър Ф110 през ПИ пл. № 937, кв. 7 и кв. 8 а по плана на м. "Манастирски ливади-изток", представляващ имот с идентификатор 68134.1006.1073 е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за това – липса на съгласие на собственика на имота, който ще се обслужва и собственика/собствениците на имотите, през които следва да премине отклонението и заплатена цена на учреденото право на собственика на имота. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. В процедура по чл. 193, ал. 3 ЗУТ право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Това е специална процедура, даваща правомощия на кмета само при условие, че не е постигнато договорно съгласие. Правилно е констатирано от съда, че не са събрани доказателства за това, че не е било постигнато съгласие по смисъла на чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Законът не вменява в задължение на административния орган (кмета) "да посредничи" между страните, но нещо повече - след като неговите правомощия по намеса са обусловени от тази задължителна отрицателна предпоставка, преди да издаде заповед по ал. 3, следва да се убеди, че договореност не е постигната. По какъв начин и с какви средства, законодателят не определя, изборът е на административния орган. Фактът на обжалването, което според съда е признак на изразено несъгласие за договаряне, не санира порока, тъй като следва да предхожда заповедта. Правилно съдът приема, че е допуснато нарушение на чл. 193, ал. 8 ЗУТ. Посочена разпоредба, уреждаща начина на обезщетяването, препраща изрично към предвидения в чл. 210 ЗУТ ред, а ал. 4 от същия императивно изисква решението по оценката да е влязло в законна сила. Съгласно изричната норма на чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Законодателят му е придал статут на самостоятелен административен акт, който следва да влезе в сила (чл. 210, ал. 4), а обезщетението да се изплати на правоимащия преди издаването на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Това е специална процедура, уредена именно с оглед придобиването на сервитутни права при изграждане на отклонения от общите мрежи на техническата инфраструктура, тъй като частта от нея попадаща в конкретния имот, е индивидуална собственост – вр. чл. 92 ЗС. Неизпълнението на това изискване преди издаването на заповедта и неизплащането на обезщетението на правоимащия води до незаконосъобразност на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и е основание за отмяната й. В случая комисията е обсъдила представените към заявлението документи, както и изготвена експертна оценка за определяне обезщетението за правото на преминаване, но липсва решение за приемането й, като с решенето на комисията единствено е предложено на кмета на район "Триадица" – Столична община издаването на заповед по чл. 193 ЗУТ. Като е учредил правото на преминаване и прокарване без да е изследвано наличието на условията по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, както и без да е заплатена цената на учреденото право, определена по реда на чл. 210 ЗУТ, кметът на район "Триадица" – Столична община е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена в частта, засягаща поземлен имот № 937, кв. 7 и 8 а по плана на м. "Манастирски ливади-изток", с идентификатор 68134.1006.1073. Решението, в обжалваната му част, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,