Решение № 7841 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2012 г.

Решение № 7841 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Сюлейман Мохамед Хасан, гражданин на Танзания, срещу решение № 24 от 15.02.2012 г., постановено по адм. дело № 20/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неизясняване на фактическата обстановка, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са неправилни. Позовава се на несъответствие на решението с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Навежда доводи за противоречие на решението с чл. 15, ал. 4 и чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО, както и за нарушено право на участие на страната в съдебното производство. Ответникът - директорът на РД "Гранична полиция" Смолян, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Сюлейман Мохамед Хасан, гражданин на Танзания, срещу заповед № ОЧ-681 от 23.12.2011 г. на ВНД директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ Смолян, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Република България, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със заповед № ОЧ-680 от 23.12.2011 г. на ВНД директор РДГП - Смолян на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", поради това, че незаконно е преминал границата между Република България и Република Гърция и не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. С оглед наложената му ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница, липсата на документ за самоличност, както и обстоятелството, че се опитал да напусне страната отново нелегално, директорът на РДГП - Смолян е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 41, т. 2, вр. с чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Преценено е, че при налагането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Според съда подадената молба за закрила по реда на ЗУБ не променя извода за законосъобразност на акта, т. к. нормата на 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващият, има отношение към друго производството - това по изпълнение на наложената по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. - до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това (чл. 44, ал. 6 с. з.). Решението е правилно. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. По делото са изяснени всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Съдът обосновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Незаконното преминаване на границата, неустановената самоличност на лицето, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. - за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, т. к. разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ, но независимо от това, откриването на такова производството е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. С други думи забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция. Решението на съда е надлежно мотивирано, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обстоятелството, че са налице заповед за принудително отвеждане до границата от 4.04.2005 г. и за принудително настаняване в СДВНЧ от 2.07.2006 г., както и че чужденецът е бил задържан, на основание тези заповеди повече от 18 месеца, не влияе пряко върху законосъобразността на обжалваната в настоящото производство заповед за принудително настаняване в СДНВЧ, доколкото същата е издадена при наличието на ново и различно основание - заповед № ОЧ-680/23.12.2011 г. за принудително отвеждане до границата. По делото липсват данни дали предходната заповед за принудително отвеждане до границата е изпълнена или не и ако е изпълнена, кога е изпълнена. Но тези данни биха оказали влияние единствено върху законосъобразността на заповедта за принудително отвеждане до границата от 2011 г., която обаче не е предмет на настоящото съдебно производство. Законосъобразността на обжалваната в настоящото производство заповед зависи от наличието на заповед за принудително отвеждане до границата, както и от наличието на факти, които обосновават опасност от укриване на лицето /по арг. от чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО//. С цитираната заповед е започнала нова процедура по извеждането на чужденеца. По делото липсват доказателства, не са направени и твърдения, че заповед № ОЧ-680 от 23.12.2011 г. за принудително отвеждане на чужденеца до границата, е отменена с влязло в сила съдебно решение или че е била обжалвана. Безспорно е установено, че чужденецът е с неустановена самоличност, тъй като е без документи за самоличност. Този факт, както и фактът че е преминал нелегално границата обосновават извод за наличие на опасност от укриване, т. е. налице са предпоставките, посочени в цитираната директива за налагане на обжалваната ПАМ. В случай, че заповед № ОЧ-680 от 23.12.2011 г. за принудително отвеждане до границата, която поставя началото на новата процедура по извеждането на чужденеца, бъде отменена като незаконосъобразна, жалбоподателят би могъл на основание чл. 239, т. 1 АПК да иска отмяна на настоящото съдебно решение и съответно на обжалваната в първоинстанционното производство заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Неоснователен е и довода за нарушено право на участие в съдебното производство. Видно от доказателствата по делото, същият е бил редовно призован за съдебното заседание, не се е явил в съдебно заседание, по независещи от него причини, но явяването му не е задължително. От друга страна чужденецът не е заявил изрично, че желае да присъства лично при провеждане на съдебното заседание. Не е налице нарушение и на чл. 13, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която разпоредба държавите - членки гарантират, че необходимата юридическа консултация и/или процесуално представителство се предоставят безплатно при поискване в съответствие със съответното национално законодателство или правила относно правната помощ. Тази разпоредба препраща към вътрешните правила за предоставяне на правната помощ на съответната държава - членка. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за предоставяне на безплатна правна помощ, като го е отхвърлил с определение. Определението е съобщено на страната, но същата не го е обжалвала пред ВАС в законоустановения срок и то е влязло в сила. Неговата правилност не може да бъде предмет на настоящото съдебно производство, с оглед на което не следва да се обсъжда. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 15, § 1, предл. последно от Директивата, съгласно която разпоредба всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. Постановеното с обжалваната заповед задържане, с оглед принудителното настаняване в СДВНЧ, е в изпълнение на нова процедура по извеждана на чуждия гражданин, започнала на 23.12.2011 г., ето защо към срока на това задържане не следва да се добавя срока на задържане по предходната процедура по извеждане на гражданина. Т. е. в конкретния случай неговото задържане е в рамките на установения в Директива 2008/115/ЕО срок. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Смолян следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение