Решение № 67 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1852/2009 г.

Решение № 67 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1852/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Е. И. В. чрез адвокат Л. А. и адвокат Ю. Б. от АК - Бургас срещу въззивно решение № V-60/15.07.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр. д. № 196/2009 г. С. Г. Ч. и Й. Л. Ч., двамата чрез адв. И. З. от АК - В. са подали частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) от въззивния съд по същото дело в частта, с която съдът им е присъдил само част от заплатения по делото адвокатски хонорар. Касационното обжалване е допуснато с определение № 418/15.04.2010 г. по въпроса от кой момент започва да тече двуседмичният срок по чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 362, ал. 2 ГПК от 2007 г., когато въззивният съд в производство по чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) е върнал въззивната жалба срещу решението по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, постановен от първоинстанционния съд. Отговорът е - от момента, в който определението за връщане на жалбата се стабилизира - било поради потвърждаването му или поради необжалването му в срок. Във втория случай, това е датата, когато е изтекъл срока за обжалване и за страната получила най-късно съобщение с указание за правото на частна жалба. По касационните оплаквания: Касаторът Е. И. В. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли молбата по чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), като му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, сторени във всички инстанции. Ответниците по касация С. Г. Ч. и Й. Л. Ч. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Н. районен съд, е обезсилил влязлото в сила решение № 335/18.02.2005 г. по гр. д. № 398/2004 г. на Н. районен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор, с който С. Г. Ч. и Й. Л. Ч. са обещали да продадат на Е. И. В. подробно описан недвижим имот при условие, че той им заплати сумата от 24950 лв. - остатък от уговорената покупна цена. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че първоинстанционното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което иска е уважен, е обжалвано от ответниците - обещатели по сделката - съпрузите Чакови. Решението е отменено от Бургаския окръжен съд, който е отхвърлил иска. Въззивното решение е обжалвано и състав на Върховния касационен съд го е отменил и върнал за ново разглеждане с указание да се провери спазването на срока по чл. 197, ал. 1 ГПК (отм.) за подаване на въззивна жалба. В производство по чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.) състав на Бургаския окръжен съд е върнал като недопустима въззивната жалба на Чакови и е прекратил образуваното по нея въззивно производство. Това определение е съобщено на С. и Й. Чакови на 08.01.2008 г., а на Е. В. - на 13.12.2007 г. Определението не е обжалвано в указания от съда седмодневен срок. На 23.01.2008 г. делото е върнато в първоинстанционния Н. районен съд. Съдът установил още, че на 29.04.2008 г. В. е превел на Чакови с пощенски записи общо 22 510 лв. Сумата не била потърсена и след изтичане на установения срок от 20 дни, тя била върната на 07.05.2008 г. обратно в клона издател и на същия ден е изпратена обратно сумата на подателя В. в съответната пощенска станция - П.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставени с останалите по делото доказателства, съдът е приел, че на В. не са били създадени административни или други непреодолими пречки, поради които да не е могъл да разбере, че решението на РС по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила, както и датата, на която е станало това. При така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция е стигнала до извода, че срока по чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) за плащане на остатъка от продажната цена в размер на 24 950 лв. е започнал да тече от 16.01.2008 г. Преводът е извършен след това, сумата е била по-малко от дължимата и не и получена от Чакови. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е правилно. Законосъобразно и в съответствие с дадения по чл. 290 ГПК отговор, във въззивното решение е прието, че Е. В. е трябвало да извърши доплащане по договора в двуседмичен срок, считано от 16.01.2008 г. Няма основания да се приеме наличие на извинителни причини, поради които той не е изпълнил в горния срок. Обосновано, след обсъждане на събраните гласни и писмени доказателства съдът е приел, че не е налице антидатиране на върнатия отрязък от съобщението до Чакови /с посочване на по-ранна дата на уведомяването им/, нито злоупотреба с права от тяхна страна - задържане на съобщението и връщане на отрязъка в съда четири месеца по-късно с цел да злепоставят интересите на Е. В., каквито са фактически неговите твърдения. Видно от досието по въззивно гр. д. № 910/2007 г., делото съдържа осем страници, номерирани от съдебния служител, като разписките от съобщенията до Чакови са под номера 6 и 7. Делото, надлежно прономеровано, прошнуровано и подпечатано с печата на окръжния съд е върнато на 23.01.2008 г. в Н. районен. Следователно, към посочената дата безспорно разписките от съобщенията до Чакови са били постъпили в съда и приложени по делото. В този си вид то е постъпило и в Районен съд - Несебър. Обстоятелството кога пълномощника на Е. В. е направил справка за резултата по делото и е получил препис от решението, съответно кога е уведомил клиентите си, са обстоятелства извън хипотезата на чл. 81 ЗЗД и не могат да извинят забавата в изпълнението на В. да плати остатъка от покупната цена. Вярно е, че сумата, присъдена в полза на В. по чл. 64, ал. 1 ГПК, (отм.) с решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - 2 444 лв., като се прибави към изпратената от него с пощенски записи на Чакови - 22 510 лв., дава общия размер на дължимия остатък от цената по предварителния договор - 24 950 лв. Важното в случая обаче е, че плащането е сторено след срока и независимо дали е извършено прихващане, кредиторите Чакови не са били длъжни да приемат изпълнението, което са и сторили. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С определение по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) въззивният съд се е произнесъл за дължимите от Е. В. в полза на С. и Й. Чакови съдебноделоводни разноски за въззивното производство. Съдът е установил, че Чакови са договорили и изплатили на представляващия ги адв. З. 3000 лв. адвокатско възнаграждение. Минималният му размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено върху материалния интерес по делото е определен на 1369 лв. Съдът е приел, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, поради което и адвокатски хонорар над 2000 лв. се явява прекомерен. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение е неправилно. Спорът, не само, че е със значим материален интерес, но и поставя сериозни правни проблеми, като в същото време уговореният и заплатен на адв. З. хонорар не може да се определи като прекомерен в случая. Ето защо, определението по чл. 192, ал. 4 ГПК трябва да бъде изменено, като В. бъде осъден да заплати на Чакови общо 3 000 лв. на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.). Относно разноските в касационното производство: С. и Й. Чакови имат право на такива и своевременно са направили искане за присъждането им. По делото има само доказателства за платена от тях държавна такса от 15 лв. и това е сумата, която следва да получат от насрещната страна по чл. 78 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение