Решение № 7772 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2011 г.

Решение № 7772 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на МП "Варна - Запад" при Митница - Варна, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Кирилова, против Решение № 2051/11.08.2011 г. по адм. дело № 1372/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Девня, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Миленов, е постъпило писмено становище срещу касационната жалба, с което я оспорва, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Решение № 9300-123-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0069136/17.09.2009 г. на началника на МП "Варна Запад", с което по отношение на "Девненски захарен завод" ЕАД са определени държавни вземания в размери, както следва: мито - 301 192.34 лв., ДДС - 215 969.57 лв. и лихви за забава върху задължението за ДДС, в размер на 227.99 лв., като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че след извършена последваща митническа проверка по реда на чл. 84а от ЗМ, е било издадено Решение № 9300-123/16.02.2011 г. на началника на Митница - Варна към същото ЕАД № 09ВG002002Н0069136/17.09.2009 г., с което са определени за вземане под отчет следните държавни вземания: мито - 301 192.34 лв. и ДДС - 215 969.57 лв., като в рамките на последната сума е определено за доплащане ДДС в размер на 1 421.98 лв. Това решение било обжалвано пред АС - Варна и образувано адм. дело № 789/2011 г., което е висящо. Съдът е констатирал наличието и на друго решение към същото ЕАД, а именно Решение № 9300-589/17.09.2009 г. на началника на МП "Варна Запад", с което били определени за вземане под отчет следните задължения: мито - 301 192.34 лв. и ДДС - 214 547.59 лв., които съответствали на декларираната от жалбоподателя митническа стойност на внесената стока - 1 500, т. сурова тръстикова захар. Поради това съдът е приел, че Решението от 17.09.2009 г. е вътрешнослужебен акт, а не е ИАА, с който е засягат права или задължения на оспорващото лице. Като е съпоставил решението от 16.02.2011 г. с процесното решение от 30.03.2011 г., съдът констатирал идентичност на тези актове, по страни, предмет и задължения. Поради това и на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК е приел, че процесния акт, като повторен, при наличие на пречка за издаването му, се явява незаконосъобразен и го е отменил. По отношение на установените с решението лихви върху задължението за ДДС, е приел също незаконосъобразност, поради липса на мотиви - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на акта и в тази част. Така постановеното решение е недопустимо, в частта, с която е отменено оспореното решение, с което са определени държавни вземания, както следва: мито - 301 192.34 лв. и ДДС - 215 969.57 лв. и като такова следва да бъде обезсилено, а в частта, с което е отменено оспореното решение по отношение на определените лихви за забава върху задължението за ДДС, в размер на 227.99 лева се явява неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В посочената по-горе част обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради липса на жалба. Предмет на подадената от "Девненски захарен завод" ЕАД жалба пред първоинстанционния съд е Решение № 9300-123-1/30.03.2011 г., в частта му, касаеща определената лихва, в размер на 227.99 лв. върху главница ДДС, в размер на 1 421.98 лв., присъдена за първи път с Решение № 9300-123/16.02.2011 г. на началника на МП "Варна - Запад". Подадената жалба определя и правомощията на съда да се произнесе по валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, изцяло или в отделни негови части - аргумент от чл. 145, ал. 1, вр. с ал. 3 от АПК. Отменяйки решението на началника на МП "Варна - запад", в части, за които не е подавана жалба, решаващият съд е излязъл извън предмета на спора, постановявайки недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен. Недопустимите части на обжалваното решение са тези, с които е отменено Решение № 9300-123-1/30.03.2011 г. в частта, с която са определени държавни вземания за мито- 301 192.34 лв. и за ДДС - 215 969.57 лв. по отношение на "Девненски захарен завод" ЕАД. В тези части решението от 30.03.2011 г. не е оспорвано, а направеното от пълномощника на жалбоподателя изявления в с. з на 13.06.2011 г., че обжалва изцяло това решение, не въвежда като предмет на оспорване и тези части от акта, с оглед пропускане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорването им пред съда. Поради това и същия не е следвало да се произнася по законосъобразността на тази част от акта, а като се е произнесъл, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото да се прекрати. В останалата отменителна част обжалваното решение е неправилно. По делото е установено, че тази част визира определени на ответното дружество задължения за лихви ДДС, във връзка с определени задължения за внасяне на ДДС по ЕАД № 09ВG002002Н0069136/17.09.2009 г. За тези задължения е налице друго предходно Решение № 9300-123/16.02.2011 г. на началника на МП "Варна - Запад", за което има данни, че е оспорено и е налице висящо съдебно- административно производство пред АС - Варна по адм. дело № 789/2011 г. на същия съд, което към датата на постановяване на обжалваното решение не е било приключено. При тези данни и изричното искане на ответника за обединяване на производствата по двете дела, поради връзка, респ. за спиране на настоящето, до решаване на висящия съдебен спор по обжалваното Решение от 16.02.2011 г., поради преюдициалност, съдът не се е произнесъл и не е взел становище. Произнасянето по жалбата за определената лихва по ДДС задължението, е в зависимост от размера на това задължение като главно. Доколкото последното - дължимия ДДС не е установен с влязъл в сила административен акт, поради оспорването му пред съда, или с влязло в сила съдебно решение, първоинстанционния съд не би могъл да се произнесе по същество на акцесорното задължение за лихва ДДС. При наличието на преюдициалност на настоящия спор от спора за дължимото ДДС, съдът е следвало да предприеме други процесуални действия до решаване на спора по главницата. Като не е направил това и се е произнесъл по същество на жалбата срещу определената лихва по ДДС, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който след като съобрази изложеното по-горе да предприеме съответни процесуални действия, а ако вече е налице влязло в сила съдебно решение по висящото дело, касаещо задължението по ДДС, да го съобрази при произнасянето си по съществото на начислената лихва ДДС, като изясни и за каква част от това задължение е начислена тази лихва. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, върховният административен съд, осмо отделение,