Решение № 15459 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7321/2020 г.

Решение № 15459 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7321/2020 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Али лично и като законен представител на малолетните си деца: А. А. [дата на раждане], Д. А. [дата на раждане], А. А. [дата на раждане], М. А. [дата на раждане], А. А. [дата на раждане], всички граждани на [държава], против решение № 2612 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 12214/2019 г. по описа на Административен съд София-град, I отд., 42 с-в. С оспореното решение е отхвърлена жалбата й против решение № 5667/19.09.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е необосновано. Х. Али твърди, че ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната й сигурност, ако бъде върната обратно в [държава]. Излага доводи, че съдът след като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, то е следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Счита, че съдът формално е подходил при анализа на ситуацията в страната на произход. Първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно приел, че имало възможност за вътрешно разселване по смисъла на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. По гореизложените доводи, моли ВАС да отмени решението на административния съд със законните последици. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, след анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на лицето и нейните деца, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение на Х. Али е процесуално допустима. Майката Х. Али не е подала жалба пред АССГ по отношение на малолетните деца: А. А. [дата на раждане], Д. А. [дата на раждане], А. А. [дата на раждане], М. А. [дата на раждане] и А. А. [дата на раждане], всички граждани на [държава] и по отношение на тях решението на административния орган е влязло в сила. Предвид на това, касационна проверка на решението на АССГ от тяхно име е недопустима, но съображенията, изложени във връзка с разглеждане на молбата на майката, са относими и по отношение на малолетните й деца, който тя представлява. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Х. Али лично и като законен представител на малолетните си деца: А. А. [дата на раждане], Д. А. [дата на раждане], А. А. [дата на раждане], М. А. [дата на раждане], А. А. [дата на раждане], всички граждани на [държава], против издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците решение № 5667/19.09.2019 г., с което им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, е предоставено правомощие да издава решения за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е също така, че са спазени изискванията на чл. 59 АПК за форма на решението. Същото съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал. 1, т. 2, т. 4, от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. Приел е за правилен изводът на административния орган, че изложените от лицата причини не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история на Х. Али и нейните деца, административният съд е счел, че историята на търсещите закрила не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната им на произход имат само и единствено битов и личен характер, като не се сочи никакъв страх от преследване от когото и да било и/или от каквато и да било организация или групировка. Първостепенният съд е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателите за неправилна преценка на фактите в оспореното решение, както и че органът не е изпълнил задължението си да събере доказателства за страната им по произход, с което е нарушил процесуалните си задължения. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, защото жалбоподателката и нейните деца не са бежанци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, търсещ по-добър живот. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващите, а посочените от тях причини да живеят в Република България, безспорно имат само и единствено личен характер – поради по-добрите условия на живот. Съдът е приел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход, наличието на опасност чужденците да бъдат осъдени на смъртно наказание или екзекуция, или да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Приел, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г. Приел, че не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Според първоинстанционния съд връщането им на територия в страната на произход, където няма въоръжен конфликт, търсещите закрила няма да бъдат изложени на реална опасност от посегателства, като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, както и на тежки лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора в лично качество, че ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната й сигурност, ако бъде върната обратно в [държава]. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещите закрила, същите не са доказали наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради тяхната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведените интервюта жалбоподателката заявила, че с децата си напуснали нелегално [държава] през месец януари 2016 г. в посока Турция. Там били останали около два-три месеца. На територията на Република България били влезли нелегално, укрити в камион. До момента на напускане на държавата си по произход, живеели последователно в градовете Мосул и Захо. Заявила, че нейни роднини продължавали да живеят в [държава], но поради влошено икономическо положение, молителите не се установили при близките си. Като причина за напускане на страната по произход, се сочат отправени заплахи за убийство по отношение на съпруга й от страна на ДАЕШ. Твърди, че мъжът й бил рекетиран от организацията за пари през периода 2010-2011 г. През 2014 г. Х. Али и семейството й се преместили в област Дахук и през този период не са били им отправяни заплахи. През 2015 г. приятел на съпруга й бил убит, поради което продали семейния си бизнес и напуснали страната. Изложила е твърдения, че по отношение на нея лично не са били отправяни заплахи. Същата не била арестувана, съдена или осъждана, нито е членувала в политически партии и/или организации. Посочва, че в държавата си по произход не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от нея религия. Така представената бежанска история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро е икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденката или нейните деца са били обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са възраженията на Х. Али, че били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая жалбоподателите не са били принудени да напуснат [държава], поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са застрашени от такива посегателства при завръщането им в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденката и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в [държава], съпоставена с личната бежанска история на молителите, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденците. От съдържаща се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в [държава] следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещите закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата им по произход. От нея се установява, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в [държава] сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в [държава] и по-специално в [държава] е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в [държава] с вх. № МД-549 от 13.10.2020 г. В случая оспореният административен акт на председателя на ДАБ при МС, съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение