Решение № 11693 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2018 г.

Решение № 11693 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Митев срещу Решение № 126/27.06.2018 г. на Административен съд – Ямбол по адм. дело № 62/2018 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването му на Заповед № TУ/04-00004/13.02.2018 г. на кмета на община Ямбол, нареждаща спирането на строително-ремонтните работи на обект таванско помещение № 18 с идентификатор 87374.550.86. 32. 18 по КК на гр. Ямбол, прилежащо към апартамент с идентификатор 87374.550.86. 32. 4 по КК на града, и забрана на достъпа до него. Административният орган не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Заповедта не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съображенията на органа от фактическа страна се съдържат в обстоятелствената част на заповедта – строежът е спрян поради липсата на строителни книжа, чието наличие дори не се и твърди от касатора, а изпълнението му без тях е основание за спиране на строежа - чл. 223, ал. 1, т. 1, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Грешката или неточността във възприетата правна квалификация не представлява самостоятелно основание за отмяна, ако фактическите основания на упражненото със заповедта правомощие са осъществени и съответстват на материалния закон. Неоснователен е касационният довод, че строежът не е бил в процес на изпълнение. Мярката, освен присъщия й преустановителен, притежава и превантивен характер. По тази причина, дори и към момента на проверката да не са извършвани непосредствени строително-монтажни работи, заповедта не е лишена от предмет, тъй като нейна цел е да осуети въобще строителната дейност, макар и временно. Забраната по естеството си би отпаднала след решаването по окончателен начин на въпроса за законността на строежа. Ако пък позицията на възложителя е, че не реализира действително строителни дейности, тогава заповедта по същество не противоречи на инвестиционните му намерения по начин, който би ги накърнил. Изключването на възможността да се нареди спиране на строеж поради моментно отсъствие на активност е в колизия с целта на закона – подобно виждане би открило пътя за подновяване във всеки момент на СМР, въпреки наличието на основание за определянето им като недопустими. Фактическото установяване за извършвани дейности, попадащи в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, без надлежно разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е предпоставката, породила правомощието на административния орган по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ да разпореди спирането на строежа. Правилността на преценката на първостепенния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение