Решение № 3294 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2011 г.

Решение № 3294 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Образувано е по касационна жалба на Анка Донева Гергова от гр. София против решение № 2624 от 31.05.2011 г. по адм. дело № 2202 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на разпореждане № 3505246515/01.10.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с решение № 78/02.03.2010 г. на главния директор на СУСО. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 78/02.03.2010 г. на Директора на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 3505246515/01.10.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е извършено преизчисляване на основание § 7а от ПЗР на КСО на получаваните от Анка Донева Гергова от гр. София лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от КСО и добавка от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 84 от КСО. Разпоредбата на § 7а, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, на основание на която е издадено оспореното разпореждане, предвижда служебно преизчисляване от 1 октомври 2008 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. - 398,17 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79. Изложените от жалбоподателката Гергова доводи за незаконо- съобразност на решение № 78/02.03.2010 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", което е било предмет на съдебния контрол в първоинстанционното съдебно производство, не релевират неправилно прилагане на цитираната разпоредба на § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО. Оплакванията се отнасят до неправилно определяне на придобития от наследодателя осигурителен стаж, въз основа на който е бил определен размерът на наследствената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Както правилно е констатирал първоинстанционният административен съд, въпросите във връзка с осигурителния стаж на наследодателя са били разгледани в производството по адм. дело № 6333/2008 г. на Административен съд София - град, образувано по жалба на Анка Донева Гергова срещу решение № 332 от 08.10.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", оставящо без уважение жалбата й срещу разпореждане № 3505246515/5 от 18.07.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. С решение № 33 от 09.04.2009 г., оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 14767 от 04.12.2009 г. по адм. д. № 9465/2009 г., Административен съд София - град е отменил решение № 332 от 08.10.2008 г. и е върнал преписката на главния директор на СУСО за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания. Направен е извод, че с разпореждане № 3505246515/5 от 18.07.2008 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване е бил определен по-нисък размер на пенсията на Иван Йорданов Гергов в резултат от определяне на осигурителния стаж в нарушение на методиката по чл. 75, ал. 1 от КСО. Решението, издадено от Главния директор на СУСО по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК в изпълнение на дадените му задължителни указания с решение № 33 от 09.04.2009 г. по адм. д. № 6333/2008 г. на Административен съд София - град, подлежи на самостоятелно обжалване, за което по делото няма данни. С решение № 33 от 09.04.2009 г. по адм. дело № 6333/2008 г. Административен съд София - град също така е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Анка Дочева Гергова срещу разпореждане № 3505246515 от 01.10.2008 г. на ръководителя на "ПО" и е изпратил преписката на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" за произнасяне с мотивирано решение по реда на чл. 117, ал. 3 КСО. В изпълнение на така даденото указание по жалбата на Анка Дочева Гергова срещу разпореждане № 3505246515 от 01.10.2008 г. е издадено оспореното решение № 78/02.03.2010 г., което е предмет на съдебния контрол за законосъобразност по адм. дело № 2202 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град. При издаването му не са установени допуснати нарушения на § 7а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният административен съд е подложил на подробно обсъждане всички представени доказателства и за изясняване на спора е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Установено е, че личната пенсия на жалбоподателката Гергова за осигурителен стаж и възраст е била отпусната през 1990 г. на основание отменения чл. 2 от Закона за пенсиите. Наследствената пенсия за инвалидност поради трудова злополука й е била отпусната от 19.02.1099 г., а през 2005 г. е била преизчислена на основание § 117 от ПЗР на ЗИДКСО, считано от 09.08.2004 г. Едновременно с това е била изменена и добавката от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на наследодателя. Изменението на наследствената пенсия за инвалидност поради допуснато изменение на зачетения осигурителен стаж на наследодателя е било извършено с разпореждане № 3505246515/5 от 18.07.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол по цитираното адм. дело № 9465/2009 г. на Административен съд София - град. В мотивите на обжалваното в настоящето касационно производство съдебно решение Административен съд София - град е подложил на обсъждане събраните доказателства относно придобития от наследодателя Гергов осигурителен стаж (5 броя удостоверения обр. 30 и трудова книжка № 36/02.09.1951 г.). Като се е позовал на констатираните несъответствия в документите и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съдът е стигнал до извода, че пенсионният орган е определил вярно продължителността на общия осигурителен стаж по периоди: 16.02.1951 г. - 31.09.1952 г. - ученик, 01.10.1952 г. - 09.10.1954 г. и 05.10.1959 г. - 14.10.1960 г. - леяр, 10.10.1954 г. - 18.10.1957 г. - войник, 16.10.1960 г. - 04.01.1961 г. - формовчик, 01.01.1961 г. - 16.04.1979 г. - в СГ "Градски транспорт" (общо 27 г., 5 м. и 17 дни). След инвалидизирането на 16.04.1979 г. е придобит осигурителен стаж с продължителност 8 г., 8 м. и 15 дни. Общата продължителност на стажа се изчислява на 36 г., 2 мес. и 2 дни от втора и трета категория, така, както е прието с цитираното по-горе съдебно решение по адм. дело № 6333/2008 г. на Административен съд София - град, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 14767 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 9465/2009 г. Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО във вр. с § 7 от ПЗР на КСО превръщането на осигурителния стаж от втора към трета категория, като четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория, се извършва само в случаите на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, но не и при пенсиониране за инвалидност. Превърнат към трета категория, осигурителният стаж на наследодателя възлиза на 40 г., 7 мес. и 2 дни и е от значение само при определяне на размера на добавката от наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че оспорените административни актове са издадени при спазване на § 7а, ал. 1 и 2 от ПЗР наКСО и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,