Решение № 380 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2016 г.

Решение № 380 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от президента на Бургаския свободен университет (БСУ), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1442 от 28.07.2016 г. постановено по адм. дело № 2075 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в решението е налице противоречие по отношение на липсата на правни основания за издаването на процесния индивидуален административен акт. В резолюцията с рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г. по описа на университета изрично е посочено, че е издадена "съобразно вътрешните правила". Вътрешните правила на висшето училище са определени в правилниците и заповедите приемани и издавани от съответните органи. Правилникът за дейността на БСУ в т. 12 определя компетентността на президента относно таксите за обучение в БСУ. В самото обжалвано решение съдът е посочил и приел, че резолюцията е издадена по правилата на т. 12 от Правилника за дейността на БСУ. Анализирайки разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), съдът е стигнал до извода, че висшето училище не следва да прави разлика за облекчения на студенти с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 и над 70 на сто с тези над 90 %. Никъде в ЗВО не е посочено, че облекченията следва да са еднакви за всички независимо от процента намалена работоспособност. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗВО предоставя право на висшето училище само да уреди специалните облекчения. В заповед № ФСО114 от 14.12.2015 г. и последваща заповед № ФСО56 от 31.03.2016 г. на президента на БСУ е уредено, че студенти с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 до 90 на сто могат да заплащат семестриалните такси разсрочено, без оскъпяване, по подадена от тях схема, след подаване на писмено заявление до президента на БСУ, придружено с решение на ТЕЛК. За жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване, тъй като молбата, чиято резолюция е предмет на делото, предхожда горепосочените заповеди. Към настоящия момент вече има резолюция № 92-00-15 от 18.01.2016 г., съобразена със заповедите, по повод подадена от него нова молба. Предвид посоченото и по подробно изложени съображения в депозирани по делото писмени бележки, прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Н. Д. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Н. Д. Т., съдът е отменил изричен отказ на президента на Бургаския свободен университет, обективиран с резолюция без дата по молба с рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г. по описа на БСУ, с което е поискано намаление на семестриалната такса за учебната 2015/2016 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на решението си съдът е установил, че жалбоподателят Тодев е студент в Бургаския свободен университет, Център по юридически науки, специалност "Право", задочно обучение и е инвалид със 75% намалена работоспособност. С молба рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г. Н. Т. е поискал от президента на БСУ на основание чл. 70, ал. 2 от ЗВО да му бъдат намалени семестриалните такси за учебната 2015-2016 г. В молбата си е посочил, че е инвалид с над 70% намалена работоспособност. Приложил е и копие от експертно решение № 2177 от 097 от 10.07.2014 г. на ТЕЛК за психични заболявания С.-град, влязло в сила на 29.07.2014 г. С резолюция без дата молбата е оставена без уважение с мотив, че съгласно вътрешните правила на БСУ при 75 % няма основание за отстъпка. С писмо № 94-20380 от 30.12.2015 г. от зам. министъра на образованието и науката до Н. Т. е констатирано, че БСУ е въвел допълнително ограничение по отношение на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗВО - облекчение за семестриалните такси да заплащат единствено студентите с над 90 % намалена работоспособност и във връзка с това до висшето училище е изпратено писмо за привеждане на правилника на университета в съответствие със законовите разпоредби. Със заповед № ФСО-80 от 15.08.2014 г., издадена от президента на БСУ, на основание чл. 12, т. 8, "б" от Правилника за дейността на БСУ, са определени семестриалните такси за учебната 2014/2015 г., като в чл. II, т. 1.3 е предвидено студентите с трайно намалена или загубена работоспособност с над 90 % да ползват намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за всяка специалност. Със заповед № ФСО-114 от 14.12.2015 г., издадена от президента на БСУ, на основание Правилника за дейността на БСУ, са определени семестриалните такси за летния семестър на учебната 2015/2016 г., като в чл. III е предвидено студентите с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 до 90 % да могат да заплащат семестриалната такса разсрочено без оскъпяване, по посочена от тях схема след подаване на писмено заявление до президента на БСУ, придружено с решение на ТЕЛК. Същото е отразено и в заповед № ФСО-56 от 31.03.2016 г., издадена от президента на БСУ, с която е изменена заповед № ФСО-114 от 14.12.2015 г. При така установеното съдът е приел, че актът не съдържа правни основания за издаването му, издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изложил е, че съгласно нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗВО студентите с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище. В БСУ е предвидено само студентите с трайно намалена или загубена работоспособност с над 90 % да ползват намалена семестриална такса. За оспорващия, със заповед № ФСО 114 от 14.12.2015 г., е уредена възможност да заяви дали желае да се възползва от облекчението за разсрочено плащане без оскъпяване, но е дължим целият размер на таксата, а не намален размер. Посочил е, че доколкото законодателят не е дал нормативно определение на понятието "специални облекчения" в чл. 70, ал. 2 от ЗВО, то в правилника на висшето училище не следва да се прави разлика за облекченията на студентите с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 и над 70%, с тези над 90%. В подкрепа на това е посочил нормата на чл. 95, ал. 7, т. 2 от ЗВО. Предвид изложеното е достигнал до извод, че жалбоподателят дължи за учебната 2015/2016 г. намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за специалност "Право". На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество, съдът е върнал преписката на органа, за издаване на законосъобразен акт, при спазване на материалния закон и дадените в решението указания. Решението е правилно. Както е посочено и в първоинстанционното съдебно решение, съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗВО студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70 % военно инвалиди, военнопострадали и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца без родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище. Доколкото в 70, ал. 2 от ЗВО е предвидено правото на специални облекчения за студенти с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70 %, липсата на такива в правилника на БСУ не може да бъде основание водещо до законосъобразност на постановения отказ. Като го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Правилно също така съдът е приел, че доколкото в чл. 70, ал. 2 от ЗВО не е налице разграничение между инвалидите с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70 % и тези с 90 % регламентираните за тях специални облекчения трябва да са еднакви. Произнасянето по направеното от Тодев искане, за намаляване на семестриалната такса, предвид намалената му трудоспособност, е в правомощието на административния орган. Поради това, като е посочил какъв точно следва да е видът и размерът на специалното облекчение за Тодев, а именно, намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за учебната 2015/2016 г., съдът е иззел неговите правомощия и дадените в тази насока указания в решението не следва да се вземат предвид от органа при новото произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,