Решение № 8003 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика / ОДОП / София при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, подадена чрез юрк. Минкова срещу Решение 233 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 96/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което по жалба на А. А. Я. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002222000555-091-001/07.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1888/02.12.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с които на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на А. А. Я. за задълженията на дружеството Специалремонт 201" ЕООД, за задълженията на през периода 01.12.2017 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 433 056.95 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда като твърди, че е налице кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. Счита, че е налице причинно-следствена връзка, от която да се доказва, че действията на ревизираното лице са единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Иска решението да бъде отменено и жалбата на дружеството срещу РА бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - А. А. Я., [ЕГН] чрез адв. Николов в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба, като излага доводи за неоснователност. Претендира разноски за две съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от Задв. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на А. А. Я. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Специалремонт 201" ЕООД в общ размер от433 056.95 лв., включващ главнични и лихвени задължения към датата издаване на РА, представляващи, както следва: -за ДОО за осигурители - в размер на 160 734.88лв. главница и 62 081.92лв. лихви, -за УПФ за осигурители - в размер на 26 359.17лв. главница и 10 180.61лв. лихви, -за ЗЗО за здравноосигурителни вноски за осигурители - в размер на 67 598.02лв. главница и 26 117.73 лв. лихви и -за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения - в размер на 57 765.01лв. главница и 22 219.61лв. лихви. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е съобразил следното: Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Административният съд е приел, че по отношение на ревизираното лице безспорно се установява първите два елемента от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - качеството на едноличен собственик на капитала и управител на задължено лице през ревизирания период. Прието е за установено и наличието на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК на дружеството "Специалремонт 201" ЕООД през този период определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации. Като спорен е приет въпросът по отношение на останалите елементи от фактическия състав на отговорността - извършените действия, недобросъвестността на жалбоподателя, причинно-следствената връзка, границите на отговорността и доказване на нейната субсидиарност. Административният съд е приел, че липсват съставомерни действия по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, т.к. само тези действия са правно определящи за отговорността на управителя. За да стигне до този извод съдът е съобразил, приетото от органите по приходите, че в ревизирания период от ревизираното лице са теглени суми от каса от банковата сметка на дружеството в "Райфайзен банк" АД в размер на 11670 лв. за 2017 г. и 48 700лв. за 2018 г., а от банковата сметка на дружеството в "Интернешънъл Асет Банг" ЕАД за в размер на 6682.98лв. за 2018 г. Изтеглените суми от "Райфайзен банк" АД в общ размер от 60 370лв. по счетоводни данни са заприходени в касата на дружеството по сметка 501-Каса. За тези суми няма издадени ПКО на хартиен носител, а такива са автоматично генерирани от счетоводни софтуер на предприятието. За разходването на сумите няма издадени и РКО на хартиен носител, а отново такива са генерирани от счетоводния софтуер. Съдът е приел, че макар да липсват първични счетоводни документи във вид на ПКО и РКО на хартиен носител, въведеният в дружеството софтуер за счетоводно отчитане е генерирал записи и въз основа на него са изготвени вторични счетоводни документи, чието съдържание сочи за последователно, хронологично записване на стопанските операции, като е счетено, че през ревизирания период дружеството е осъществявало стопанска дейност, имало е наети работници, изплащало е трудови възнаграждения и се е разплащало с контрагентите. Счетено е, че ниските постъпления по банковите сметки на дружеството от доставки на услуги са компенсирани с постъпления от банковата сметка на съпругата на жалбоподателя и посредством вноските от т.нар. служебен партньор. Доказателствата сочат, че поради запориране на банковите сметки на дружеството, управителят е предприел действия по пренасочване на част от паричния поток на средствата от стопанската дейност на фирмата - вместо по сметките на дружеството паричните средства са постъпвали по банковата сметка на съпругата му, сумите са превеждани веднага по сметката на жалбоподателя и теглени от него, като отделно от това средствата са постъпвали в счетоводството на дружеството под формата на служебен партньор, по-голямата част от които не са възстановени на вносителя. Посочено е от решаващият състав, че този начин на функциониране на дружеството обаче не формира извод за т.нар."червена каса", съгласно решението на ответника, т.к. приходните органи не доказват счетоводен дефицит на парични средства в касата. Прието е, че няма данни плащанията от имуществото на ЮЛ да са в полза на управителя, респ. на останалите лица по § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО под формата на заеми и разходи за лихви. Не се твърди от страна на приходните органи и не се доказва свързаност между управителя на ЮЛ от една страна и контрагентите, респ. персонала, от друга, по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Липсват доказателства, че с плащанията в пари от имуществото на ЮЛ са изплатени дивиденти по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО. Прието е, че липсва доказаност и на безвъзмездно отчуждаване на имущество на ЮЛ или отчуждаване по цени значително по-ниски от пазарните. Прието е, че органите по приходите не са доказали наличие на недобросъвестни действия на жалбоподателя, включени в обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. От тук, не е налице и причинно-следствената връзка между извършените действия, намаляването на имуществото на ЮЛ и невъзможността да бъдат погасени задълженията. Така мотивиран Административен съд Кюстендил е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22002222000555-091-001/07.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1888/02.12.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, последователно е изследвал връзките между тях и е дал отговор на всяко едно от наведените пред него оплаквания, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК. При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка между страните са безспорни само първият и вторият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно А. А. Я. е бил управител на "Специалремонт 201" ЕООД през ревизирания период и е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - "Специалремонт 201" ЕООД като задълженията са определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации. Органите по приходите са установили наличие на действия на управителя по теглене на парични средства от каса и банкови сметки на дружеството, като въпросното разпореждане с пари от имуществото на "Специалремонт 201" ЕООД, е прието от ревизиращите органи като скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ и § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО) в полза на А. А. Я. и е ангажирана отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Спорен и пред настоящата касационна инстанция е въпросът дали извършените от ревизираното лице действия съставляват предвидения в нормата на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК фактически състав и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. На първо място предвид липсата на ангажирани доказателства и липсата на анализ на сметките на ревизираното лице настоящият касационен състав счита, че не са доказани твърденията на приходната администрация, че извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващo скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Законосъобразно съдът е приел за неправилни и недоказани изводите на приходните органи, че изтеглените парични средства от ревизираното лице представляват скрито разпределение на печалбата в негова полза, като отклонявайки парични средства от дружеството умишлено е намалил имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски. Настоящият състав намира за недоказан и извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Липсва извършена преценка от органите по приходите на основния за спора въпрос как стойността на установените теглени суми от каса са се отразили върху имущественото състояние на същото и как тези действия са попречили за удовлетворяване на публичните вземания на дружеството. С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ на ответника пред ВАС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е основателно и следва да се присъдят такива в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение