Решение № 10966 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 142/2018 г.

Решение № 10966 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 142/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 6141 от 31.10.2017 г., постановено по адм. д. № 12730 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. Първата касационна жалба е подадена от директора на Агенция "Митници" – София, чрез пълномощника си юрк. Александрова, с която се обжалва решението, в частта с която е уважен иска на "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД срещу Агенция "Митници"- София за присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените им имуществени вреди във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление № 16/27.05.2013 г., издадено от Началника на Митница Свищов за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, като касационният жалбоподател е осъден да заплати на "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД сумата от 10 315.62 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, вследствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление и сумата от 50 лв., представляваща деловодни разноски по адм. дело № 12730/2016 г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Добрев, с която обжалва решението, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от иск за присъждане на сумата над 10 315.62 лв. до 30 789.05 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 16/27.05.2013 г., издадено от Началника на Митница Свищов. В жалбата са посочени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск за имуществени вреди. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД и частична основателност на жалбата на Агенция "Митници". Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Административен съд София - град е разгледал предявения от – "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД иск срещу Агенция "Митници", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 30 789.05 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД № 281/2013 г. по описа на Районен съд - Луковит за отменено Наказателно постановление (НП) № 16/27.05.2013 г., издадено от Началника на Митница Свищов, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на завеждане на иска - 27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 1429/30.12.2010 г., постановено по НАХД № 281/2013 г. по описа на Районен съд - Луковит за 2013 г. е отменено наказателно постановление № 16/27.05.2013 г., издадено от Началника на Митница Свищов, с което на "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД е наложена глоба 257 890.58 лв. Това решение е обжалвано и с КНАХД дело № 474/2014 на АС Плевен е оставено в сила отмененото НП. В съдебните производства пред районния съд - Луковит и АС Плевен "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и фактура. Съгласно уговореното в тези договори на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 30 789.05 лв. Искът е предявен за 30 789.05 лв., но е уважен частично от съда за сумата от 10 315.62 лв., тъй като е приел за неоснователни и недоказани исканите суми, които са заплатени след приключване на съдебния спор и не са в пряка причинно – следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП и не са вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ във връзка с чл. 45 ЗЗД. Съдът е счел за неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева, без ДДС, допълнително възнаграждение за изработване и представяне на искане за отправяне на запитване до СЕС за преюдициално тълкуване, на основание чл. 267 ДФЕС, уговорено с Анекс № 1/20.06.2014 г. към Договора за правни услуги от 10.06.2013 г., тъй като е приел, че така договореното и заплатено допълнително възнаграждение също е въпрос на свободата на договарянето между адвоката и неговия клиент и макар да има връзка с недействителния и отменен административно-наказателен акт - НП № 16/27.05.2013 г. Не е негова пряка и непосредствена последица и не могат да бъдат определени като произтичащи пряко от незаконосъобразния административно-наказателен акт, макар и да имат косвена връзка с него. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иска за допустим, а по същество – за частично основателен. Позовал се на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници" в спорната хипотеза. Разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски, сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда по повод оспорване на незаконосъобразния акт. Наред с това, приел, че размерът на заплатените средства е съобразен с размерите по приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на сложност, и характера на делата, поради което не следва да се редуцира. За основателна съдът намерил и претенцията за лихва, така както са заявени с исковата молба, както и искането за присъждане на деловодните разноски. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от "ПОЛИХИМ-СС" ЕООД иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с измененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от ищеца сума в размер на 10 315.62 лв. на адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници", съгласно приложения по цитираното по-горе дело в РС –Луковит и АС Плевен. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие платената сума е в размер на 30 789.05 лв. лв., но съдът е уважил претенцията направена в исковото производство, която е в размер на 10 315. 62 лева. Освен това процесуалното представителство е реално осъществено от адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници" при подаването на жалбата срещу НП до РС и АС и в съдебното заседания пред тези съдилища. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отменено на НП на процесуалния представител на дружеството - адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници", които реално са осъществили защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Луковит и АС Плевен, правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява частично основателен и доказан до претендирания размер от 10 315.62 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Заплатените от ищеца суми за производството пред въззивния съд и пред касационната инстанция се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с измененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Затова за общия размер от 10 315.62 и 50 лв. разноски, искът правилно е преценен като основателен, като не е уважено възражението за редуциране на размера на обезщетението. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение