Решение № 1257 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2011 г.

Решение № 1257 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мильо Малчев Милев от гр. Бургас против решение № 979 от 13.07.2011 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2239/2010 г., с която е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-БС-26/12.04.2010 г. на началник сектор Бургас, РДНСК - Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна масивна сграда" (№ 262 по схема на РДНСК - Бургас в участъка канали), находящ се в неурегулиран ПИ, представляващ Отдел 236 - Държавен горски фонд, в местността "Ченгене скеле", землището на гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна началник сектор Бургас, РДНСК - Югоизточен район оспорва жалбата. Държавата чрез министъра на земеделието и храните не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Незаконен строеж, за който производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахва по реда на чл. 225 ЗУТ - § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. По делото е установено, че по отношение на процесния строеж е влязъл в сила отказ за узаконяване и това е достатъчно основание да се постанови премахването му. Нарушенията при съставянето на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са съществени, тъй като не биха могли да повлияят върху съдържанието на заповедта. А в случая и без този констативен акт може да се издаде заповедта за премахване, тъй като има влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа. Неправилно по делото е конституирана Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, като заинтересована страна. Надлежни страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са само адресатът й и органът, който я е издал. Собственикът на имота, в който е извършен строежа не е пряко и непосредствено засегнат от акта, за него той не създава задължения, нито нарушава права и законни интереси. Постановеното спрямо тази страна решение е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част. В останалата, допустима част решението е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,